3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 07,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 50 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10497/11.ХІІ.2010 г. на А. И. Ш. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение № 826 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 26.ХІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 888/2010 г., с което е била оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу постановеното по реда на чл. 423 ГПК въззивно определение от 18 май 2010 г. на С. градски съд /СГС/ по ч. гр. дело № 5424/2010 г. – за обезсилване на издадената в полза на Ш. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, която е била издадена от СГС, ГК, с-в ІV-Г по ч. гр. дело № 1193/2010 г. срещу длъжницата И. А. Ш. за заплащане на сума в размер на 293 070 лв. по издаден от нея запис на заповед от 23.ХІІ.2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 6.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, а също и за разноски в размер на сумата 8 921.41 лв.
Единственото оплакване на частния жалбоподател А. Ив. Ш. е за незаконосъобразност на постановеното от предходния тричленен състав на ВКС определение, с оглед което той претендира отменяването на този съдебен акт. Инвокирани са доводи за обжалваемост на определението по чл. 423 ГПК – независимо от трайната практиката на ВКС в точно обратната насока, понеже в мотивите към атакуваното определение на ВКС било прието, че това производство по чл. 423, ал. 1 ГПК „било извънинстанционно и насочено към отмяна на влязлата в сила заповед за изпълнение”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба И. Ал. Ш. от С. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на разглеждането й по същество, така и по основателността на изложеното в нея оплакване за неправилност на атакуваното определение на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в пр-вото пред предходния тричленен състав на ВКС, частната жалба на А. Ив. Ш. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Касае се за преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд, но не по правилата на касационното обжалване, за да е необходимо да се обсъжда приложно поле на такъв вид инстанционен контрол.
Съображенията на предходния тричленен състав на ВКС досежно това, че определението по чл. 423 ГПК не попада в кръга на подлежащите на атакуване пред ВКС съдебни актове на въззивната инстанция, ще следва да бъдат споделени, тъй като са в съгласие с процесуалния закон, вкл. и в настоящата редакция на текста след изменението на неговото заглавие от „отмяна поради невъзможност за оспорване” – в сегашното „възражение пред въззивния съд”. Предвид изложения в мотивите на обжалвания съдебен акт на ВКС довод, че извън посочените в чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 ГПК хипотези „въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаи, че те са били постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК”, се налага следното допълнително уточнение:
В последната хипотеза, която визира първата от двете новели на чл. 423 ГПК /тази по ал. 3/, а именно когато възражението е било прието от въззивния съд, защото е констатирано от него, че не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т.т. 3 и 4 ГПК и затова той служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, действително се касае за съдебен акт, постановен за първи път от съответния въззивен съд. Но това негово определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото /съгласно втората новела на чл. 423 ГПК/ разглеждането му „продължава” пред първостепенния съд – с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, като в същото това пр-во съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 ГПК. Същевременно липсва изрично предвидена в процесуалния закон обжалваемост на определението на въззивната инстанция по чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК, т.е. не е налице нито една от предпоставките по чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, за да може това въззивно определение да се атакува пред ВКС.
С оглед изложеното частната жалба на А. И. Ш. от С. ще следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение на предходния тричленен състав на ВКС се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 826 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 26.ХІ.2010 г. по ч. т. дело № 888/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 50 по описа за 2011 г.