4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 26,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..…..……. и с участието на прокурора ………………………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 156 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4669/12.VІІІ.2010 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 495 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 10.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 261/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 16 на СГС, ТК, с-в VІ-3, от 25.ІІІ.2010 г. по т. д. № 2300/08 г.: за признаването за установено по иск на „Т. Р. Х.” АГ (T. R. H. AG) – [населено място], ФР Г., предявен срещу д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че последното е извършило нарушение на правото на немския търговец върху притежаваните от него седем регистрирани търговски марки, всички съдържащи словната част „T.”, посредством използването в търговската и рекламната си дейност на знака „T.”, но без съгласието на ищеца за това.
Оплакванията на българското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителния иск на немското търговско д-во по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО да се отхвърли.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за нормативния обхват на разпоредбата на чл. 76 ЗМГО, когато има конкуренцията на регистрирани търговски марки, а оттам и дали е налице нарушение на правото върху такава с факта на използването в дейността на търговеца на знак, представляващ също регистрирана търговска марка, вкл. „в периода от заявката, но преди последващата регистрация и публикация на същата”. В тази връзка се поддържа от страна на касатора противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/15.VІ.2009 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2008 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Т. Р. Х.” АГ – К. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване /в отделно свое „изложение” към отговора си по жалбата/, така и по основателността на оплакванията, наведени от касатора, претендирайки за потвърждаване на атакуваното решение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., една от хипотезите в които основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, е когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии. Ноторно е, че разрешеният в такова тълкувателно решение правен въпрос, следва да е идентичен с онзи, оказал се релевантен за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение.
В настоящия случай, за да уважи установителния иск на немския търговец с правно основание по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, САС е приел, че за периода от завеждането на този иск и до регистрирането в ПВ на собствената му комбинирана марка „I.” /с начална буква ”и”, а не „т” и с рег.№ 72368/, а именно датата 1.ХІІ.2010 г., правата на търговец настоящ касатор са били непротивопоставими на немския търговец и следователно използването на знака „I.”, посредством изписването му като „T.”, обективира нарушение на правото на немското търговско д-во върху 7-те негови регистрирани търговски марки, съдържащи трибуквеното значение „T.”. Докато с цитираното и приложено с изложението на касатора към жалбата му ТР № 1 от 15 юни 2009 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/08 г., е бил разрешен единствено въпросът, че осъществяван без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стои, знакът на марката върху които е бил поставен със съгласието на притежателя й, не съставлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Предвид липсата на идентичност между правния въпрос, включен в предмета на спора, който е бил решен с обжалваното решение на САС и е бил релевантен за изхода му, от една страна, с този, който е бил решен с въпросното ТР № 1/15.VІ.2009 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/08 г. – от друга, се налага извод, че касаторът [фирма] – София не е обосновава надлежно приложимост на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 10.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 261/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 156 по описа за 2011 г.