4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
С., 13,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 622 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 38276/25.V.2010 г. на А. И. С. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г от 13.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 876/09 г., с което на основание чл. 129 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД тя е била осъдена да заплати на М. А. Г. от С. сума в размер на 2 500 лв., представляваща продажна цена на дружествени дялове по сключен помежду им договор от 22.ХІ.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /31 юли 2007 г./ и до окончателното й изплащане, както и 360 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на касаторката С. са за постановяване на обжалваното решение в нарушение както на материалния /чл. 20 ЗЗД/, така и на процесуалния закон, поради което тя претендира неговото касиране.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата й /т. 3/, А. Ил. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по „важния за развитие на правото и практиката” правен въпрос: Дали следва при два последователно сключени договора, когато предметът на първия се обхваща от този на втория, но без в последния да се третира конкретно поето по първата сделка задължение, да е необходимо да бъдат взети предвид и двата договора при последващо тълкуване на действителната воля на страните при подписването на първия от тях?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. А. Г. от С. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие досежно редовността на подадената от С. касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на А. И. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена: предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Във всички случаи обаче се касае до едно общо правно основание, включващо кумулативно значението на правния въпрос „за точното прилагане на закона”. Касаторката С. не само схваща едностранчиво съдържанието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване, но и не сочи кои закони са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително тълкуването им в контекста на формулирания от нея релевантен правен въпрос. Тази констатация налага извод, че изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е годно да обоснове приложно поле на касационното обжалване по отношение атакуваното въззивно решение на СГС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 13.ІV.10 г., постановено по гр. дело № 876/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 622 по описа за 2010 г.