4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 28,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………..…………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 464 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1022/5.ІІ.2010 г. на [фирма] – София, подадена против осъдителната част на решение № 91 на Б. апелативен съд, ГК, от 14.ХІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 188/09 г.: за осъждане на застрахователя настоящ касатор да заплати на трима наследници /преживяла съпруга и низходящи/ на починал вследствие ПТП на 17.V.2008 г. техен общ наследодател обезщетения за понесените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за първата и по 25 000 лв. за всеки един от останалите двама, както и общо 400 лв. за репариране на претърпените от пълнолетните син и дъщеря имуществени вреди, а също и съдебно-деловодни разноски в полза на тримата ищци, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите им претенции, възлизащи общо на 738.75 лева.
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 268, т. 10 във вр. чл. 223, ал. 2 КЗ/, както и при допуснати от Б. апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила: чл.чл. 153, 154, ал. 1 и 236, ал. 2 ГПК. Поради това застрахователят претендира „обезсилване изцяло на решението и връщане на делото за ново разглеждане пред въззивната инстанция” или, алтернативно, касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете на тримата ответници по касация да бъдат отхвърлени изцяло или уважени „в намален размер, съгласно събраните доказателства по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Б. апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата в Р., а и същите били от значение за точното прилагане на закона – предвид допуснатото разместване на доказателствената тежест в процеса, а и защото не било обсъдено от решаващия съд направеното още с отговора по исковата молба възражение на д-вото, основано върху т. ІІІ от задължителните постановки на ППВС № 4/25.V.1961 г., че с правото да получат обезщетение за имуществени вреди можели да се ползват само онези легитимирани близки на загиналия при ПТП, които „поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка” от него. Освен върху посоченото постановление на Пленума на ВС на Н., търговецът касатор се позовава още и на три решения и едно определение на отделни състави от ГК на ВКС, както следва: 1/ Р. № 422/3.VІ.2009 г. по гр.д. № 631/08 г. на ІІ-ро г.о.; 2/ Р. № 195/30.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 6291/07 г. на ІІ-ро г.о.; 3/ Р. № 973/13.ХІ.2008 г. по гр.дело № 3480/07 г. на І-во г.о. и 4/ Опр. № 150/19.ІІ.2009 г. по гр. д. № 4740/08 г. на ІІІ-то г.о.
Ответниците по касация П. С. И. и С. Г. И. – двамата от[населено място], [община], както и С. Г. И. от[населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното в неговата осъдителна част въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Б. апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от съдържащите се в нея твърдения на касатора или от там посочени от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В процесната хипотеза касаторът застраховател инвокира едни и същи доводи както в подкрепа на оплакванията си за неправилност на атакуваното в неговата осъдителна част въззивно решение, така и при обосноваване на приложно поле на касационното му обжалване, без обаче да е формулирал точно и ясно нито един процесуалноправен въпрос, по който счита, че въззивната инстанция се е произнесла. Недопустимо е както отъждествяването на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационното обжалване, така и искането на касатора за обезсилване на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част /вкл. и за разноските/ – при положение, че не се поддържа да е налице негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, както е недопустимо свеждане на съдържанието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол само до „точното прилагане на закона” – отново в аспекта на отъждествяването й с отменителните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 на Б. апелативен съд, ГК, от 14.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 188/09 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, ВКЛ. И ЗА РАЗНОСКИ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 464 по описа за 2010 г.