4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
С., 24,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 804 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 17196/2.ХІ.2010 г. на К. Д. Т. от С., подадена против определение № 521 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 28.VІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 504/2010 г., с което е била оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу въззивното определение на СГС, АО, с-в ІІІ-А, от 11.ІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1421/2010 г.: за неприемане на нейно възражение по чл. 423 ГПК срещу издадената в полза на [фирма] – С. заповед за изпълнение, както и за потвърждаване на същото въззивно определение в частта му за оставянето без разглеждане на особеното искане на Кр. Д. Т. за спиране на изп. действия по изп. дело № 20098380405018/09 г. на ЧСИ М. Б..
Поддържайки оплакване за постановяване на атакуваното определение на ВКС при съществени нарушения на материалния закон, частната жалбоподателка Кр. Д. Т. претендира отменяване на този съдебен акт и връщане на делото на същия тричленен състав на ВКС за произнасяне по съществото на частната й касационна жалба или, евентуално, за постановяване на съдебен акт от настоящия състав на този съд по приемане на възражението й по чл. 423 ГПК, с произтичащото от това спиране на изпълнението по горепосоченото изп. дело и присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответното по частната жалба [фирма] С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното касационно пр-во, настоящата частна жалба на К. Д. Т. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Частната жалбоподателка не посочва конкретно кой е материалният закон, който е бил нарушен при постановяване на обжалваното определение на тричленния състав на ВКС. Що се отнася до възражението й по чл. 423 ГПК, което въззивният съд е отказал да приеме /не е уважил/, то има естеството на процесуалноправен институт в заповедното производство за проверка досежно правото на участие на длъжника в същото при наличие на лимитативно установени хипотези. Ето защо, ако такова възражение бъде прието се възобновява висящността на пр-вото към момента по чл. 415, ал. 1 ГПК, докато ако не бъде уважено /прието/ от страна на въззивния съд, това което се възстановява е стабилитета на заповедта за изпълнение. В този смисъл правилно /законосъобразно/ ВКС е приел, че с отрицателното произнасяне на СГС по основателността на възражението и оттам – по обусловеното от него искане за спиране на изпълнението, въззивното производство се е оказало окончателно приключено със съответното определение, което не подлежи на последващ инстанционен контрол. В заключение, правно несъстоятелна е тезата на частната жалбоподателка Кр. Д. Т., че щом разпоредбата на чл. 423 ГПК не предвиждала изрично обжалваемост на определението с което въззивният съд не приема възражението на длъжника по издадена заповед за изпълнение, то – „по аргумент за противното, следвало да се прилагат останалите разпоредби на процесуалния кодекс доколкото същите са приложими към конкретната хипотеза”. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК обаче, която представлява базисният текст в материята по обжалване на определенията /гл. ХХІ ГПК/, предвижда, че ако едно определение няма естеството на преграждащо по-нататъшния ход на делото, то подлежи на обжалване в случаите, изрично посочени в закона. Т.е. по силата същия argumentum a contrario, се налага точно противоположният на тезата на жалбоподателката извод: че след като отрицателното определение на въззивния съд по чл. 423 ГПК не прегражда по-нататъшния ход на заповедното пр-во, а изрична негова обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, то на общо основание същото не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 28.VІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 504/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 804 по описа за 2010 г.