2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
С., 21,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 254 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1841/19.І.2011 г. на [фирма] – [населено място], подадена против въззивното решение № 624 на Варненския ОС, ТК, от 10.ХІІ.10 г., постановено по т. д. № 1358/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2186 на Варненския РС, ХХІV-ти с-в от 17.VІ.10 г. по гр. д. № 8663/09 г.: за отхвърляне на предявените от д-вото настоящ касатор в условията на обективно кумулативно съединяване срещу ЕТ М. Д. В. от [населено място], общ. В. дол, В. област, действащ с фирмата „М. В.`63”, два осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сума в размер на 1 400.25 лв. и на сума в размер на 781.06 лв. или общо за 2 181.31 лева (две хиляди сто осемдесет и един лев и тридесет и една стотинка), ведно с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви общо за периода от 29.ІV.2004 г. и до 16.VІІ.2009 г., както и със законната лихва върху горепосочените две главници, считано от подаване на исковата молба /18.VІІІ.2009 г./ и до окончателното им изплащане.
Единственото оплакване на касатора [фирма] – [населено място] е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което търговецът претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите му да бъдат уважени изцяло в предявените по делото размери, вкл. ведно с присъждане на всички „сторени” в инстанциите разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „казусът” бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а обжалваното въззивно решение било „произнесено както в противоречие с практиката на ВКС, така и при наличие на противоречие в практиката на другите съдилища”.
Като ответник по касация едноличният търговец от [населено място], общ. В. дол, В. област, действащ с фирмата „М. В.`63”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 – за търговски дела. В процесния случай както настоящият касатор, така и ответникът по жалбата му – ЕТ М. Д. В. от [населено място], В., действащ с фирмата „М. В.`63”, са имали качеството „търговци” – по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 56 и сл. ТЗ. Наред с това цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска, по които Варненският ОС се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, е била под 5000 лв. – при законоустановен минимум по тази категория дела /с предмет разрешаването на търговски спор/ до 10 000 лв. В заключение, съобщението за въззивното решение на Варненския ОС, постановено на 10.ХІІ.2010 г., което д-вото понастоящем атакува, е било получено от негов представител на 22.ХІІ.2010 г. Ето защо се налага извод, че междувременно атакуваният в настоящето производство по чл. 288 ГПК съдебен акт е станал необжалваем – считано от 21.ХІІ.2010 г., докато касационната жалба на [фирма] е от 19.І.2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма]-гр. В., подадена против въззивното решение № 624 на Варненския окръжен съд, ТК, от 10.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 1358/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 254 по описа за 2011 г.