3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С., 11,01,2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 410 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 953/1.ІІІ.10 г. на М. Г. П. от[населено място], подадена против решение № 21 на В. апелативен съд, ГК, от 18.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 766/09 г.
Оплакванията на касатора П. са за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от решаващия съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Поради това той претендира касирането му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „Допълнение”, касаторът М. Г. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение В. апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за природата на иска, който заявител в заповедно производство следва да предяви след направено от длъжника възражение, като в тази връзка се инвокира довод за сравнителната новост „на института на заповедите за изпълнение”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация П. М. П. от гр. В. Т. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на П. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред В. апелативен съд касационната жалба на М. Г. П. от гр. В. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изготвеното от касатора на 12.ІІІ.2010 г. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за неприемливост на иначе ясно изложената в атакуваното решение логика на апелативния съд, че понеже „едва ли не” заповедта за изпълнение замествала осъдителен диспозитив по отношение претендираното от заявителя вземане, то искът му – при наличие на направено от длъжника възражение, следвало да бъде „само установителен”. Със ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г.) неясната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК е била изменена, като вместо израза „иск относно вземането си”, текстът вече съдържа думите: „иск за установяване на вземането си”. Тази междувременно настъпила промяна в законодателството, налична към датата на постановяване на атакуваното въззивно решение /чиято логика не се възприема/ и отнасяща се до материята на заповедното производство, реално е могла да бъде съобразена от касатора П. при изготвяне на изложението му към касационната жалба. Доколкото това обаче не е било сторено, се налага извод, че въпросното изложение не обосновава приложно поле на касационния контрол върху атакуваното решение на В. апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 на В. апелативен съд, ГК, от 18.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 766/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 410 по описа за 2010 г.