5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С., 15,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 631 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5516/26.ІV.2011 г. на [фирма]-гр. С. З., подадена против въззивното решение № 65 на Старозагорския ОС, ТК, от 17.ІІІ.2011 г., постановено по т. дело № 380/2010 г., с което е било частично обезсилено първоинстанционното решение № 50/22.VІІ.2007 г. на РС-Ст. З., ГК, VІ-и с-в, по гр. дело № 1583/06 г. досежно уваженият с него инцидентен установителен иск на този търговец по чл. 118 ГПК /отм./-във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с предмет прогласяване нищожността на приватизационна продажба от 6.ІХ.1996 г. на обособена част /магазин/ между бившата А. /АП/ и купувачите Н. и В. Н. от гр. Ст. З., като дружеството, заедно с другите двама ответници-еднолични търговци, са били осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да отстъпят собствеността и да предадат владението на ищците Н. върху две съседни магазинни помещения, от които първото със застроена площ от 40 кв.м., а второто – съответно с пространство от 50 кв.м., находящи се в [населено място], [улица], представляващи общо 37.82 % ид. части от предмета на отчуждителната сделка.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Старозагорския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото касиране /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен с решението на първостепенния съд и присъждане на всички направени разноски или, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския ОС. Според търговеца касатор неучастието на А. /чиито правоприемник понастоящем е А. / в качеството й на ответник по предявения от него инцидентен установителен иск за частична нищожност на приватизационна продажба, не водело до недопустимост на същата искова претенция, понеже между страните по сделката не съществувало задължително необходимо другарство, т.е. този иск можел да се води и само срещу купувач.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. Ст. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл по три процесуалноправни и един материалноправен въпрос, всички от значение за изхода на делото. Първият от тях бил за начина на процедиране на въззивната инстанция при констатиране, че иск, по съществото на който се е произнесъл първостепенния съд, не е бил надлежно предявен срещу един от задължителните другари: дали делото следва да се прекрати в частта му по този иск или е следвало да се приеме, че в този случай се касае за нередовна искова молба и недостатъкът й е подлежал на отстраняване по реда на чл. 100 ГПК /отм./. Вторият, релевиран от търговеца касатор процесуалноправен въпрос, бил за задължението на въззивния съд „да обсъди всички приети по делото доказателства и доводи на страните, обосновани с тях”, а третият: за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, заведен по иск с правно основание по чл. 108 ЗС и съществуването на възможност решаващият съд „само въз основа на косвени доказателства и индиции да приеме за установени факти по делото, за които процесуалният закон предвиждал пълно, главно доказване от страната, ползваща се от тях в процеса”. Докато материалноправният въпрос, който според касатора бил „в пряка кумулативна връзка с третия процесуалноправен”, бил за възможността да се приеме за установена по делото активната легитимация на ищците по иска с правно основание по чл. 108 ЗС, когато не било доказано по делото „изпълнението на всички императивно изисквани от ЗППДОбП /отм./ елементи на фактическия състав на придобивното основание – договора за приватизационна продажба”. Поддържа се от касатора, че първият от релевираните въпроси бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР №1/17.І.2001 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/2001 г. Съответно вторият процесуалноправен въпрос бил решен пък в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 4 от задължителните постановки на ППВС № 7/1965 г. Третият процесуалноправен въпрос, така както и последният, с материалноправно естество, били решени от Старозагорския ОС в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже атакуваното въззивно решение било „в контраст с непротиворечивата и трайна практика на ВКС, вкл. по исковете по чл. 108 ЗС, изразена в дузина конкретно посочени решения на отделни състави от неговата гражданска колегия.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. и В. Н. от гр. Ст. З. писмено са възразили чрез своите процесуални представители по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Старозагорския ОС въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски в размер на сумата 3 600 лв., съгласно приложената данъчна фактура от софийското адвокатско д-во „Г., Т. и Ко”. Инвокирани са доводи, че бил ирелевантен въпросът за правилността на преценката на въззивния съд за наличие на задължително необходимо другарство между страните по приватизационната продажба, чиято валидност е била атакувана с инцидентния уст. иск на касатора, тъй като последният е претендирал като процесуален порок обстоятелството, че не му била дадена възможност да поправи тази своя искова молба по реда на чл. 100 ГПК /отм./.
Ответникът по касация ЕТ М. Й.. И. от [населено място], действащ с фирмата „С.-М. И.”, така както и ответницата по касация ЕТ В. С. С. от същия град, действаща с едноименна фирма, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на [фирма] оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По първия процесуалноправен въпрос:
Производството по делото пред Старозагорския ОС, образувано по ревандикационния иск на Н., заведен на 19.Х.2006 г., се е развило по правилата на чл. 196-211 ГПК /отм./: арг. § 2, ал. 1 от ПЗР на сега действащия процесуален закон, в редакцията на този негов текст към ДВ, бр. 50 от 30.V.2008 г. Ето защо и съгласно т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/4.І.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, в правомощията на въззивния съд е само да повтори процесуалните действия, извършени пред първата инстанция без неговото участие, след което да разгледа и реши делото по същество. От положението по чл. 118 ГПК /отм./, че предявяването на инцидентен установителен иск е допустимо само до приключване на устните състезания по делото пред първостепенния съд, както и от това по чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, че във всяко положение на делото, но само в първата инстанция, ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие, в крайна сметка по необходимост следва, че в процесния случай Старозагорският ОС е съобразил атакуваното свое въззивно решение – в частта му досежно обезсилването на първоинстанционното по уважения инцидентен установителен иск на търговеца настоящ касатор, точно с „резервата” по т. 4 in fine на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., че когато отстраняването на дефекти на исковата молба пред въззивната инстанция е допустимо по отношение на всички нейни реквизити по чл. 98 и 99 ГПК /отм./, но „при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция – в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК” /отм./.
2. По втория и третия т. нар. „процесуалноправни въпроси”:
По същество тези два въпроса се свеждат до релевираното в самата касационна жалба оплакване на [фирма] за наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пред.- 2-ро във вр чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК: съществено нарушение на съдопроизводствените правила, сами по себе си не са предмет на произнасянето на въззивния съд, след като не удовлетворяват изискването да си били включени в предмета на спора и поради това обективно не са от естество да обосноват приложно поле на касационния контрол.
3. По четвъртия т. нар. „материалноправен въпрос”:
Предвид изложеното по-горе относно прекратяване на делото по нередовния инцидентен установителен иск на касатора от страна на въззивната инстанция, с представеното по делото към исковата им молба писмено доказателство – договор за приватизационна продажба от 6.ІХ.1996 г., имащ присъщия на сделката, сключена в тази форма вещно транслативен ефект по чл. 30, ал. 3 ЗППДОбП /отм./, ищците Н. и В. Н. са провели пълно главно доказване на твърдения от тях факт, че са собственици и на претендираните две реални части от по-голямото магазинно помещение, което е било предмет на това тяхно придобиване. Именно защото не е бил налице надлежно предявен по делото отрицателен установителен иск срещу титула им на собственост, за Н. не е съществувало задължение „да доказват изпълнение на всички императивно изисквани от специалния материален закон елементи от фактическия състав на придобивното основание”, а оттам – липсва произнасяне на въззивния съд по този т. нар. от касатора „материалноправен въпрос”. В заключение, без да се навлиза по съществото на оплакванията за неправилност на атакуваното от [фирма] въззивно решение, следва да се има предвид, че защитата на този търговец в процеса, заведен по ревандикационния иск на Н., не би могла да се изгражда на базата на противопоставени от него правоизключващи възражения, отнасящи се обаче до права на трети, неучастващи в този процес лица. Противното би довело до неоправдано навлизане в чужда правна сфера, щом като в това дело А., респ. правоприемника й А., не участва.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответниците по касация Н. и В. Н. ще следва – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и тяхното изрично искане за това – да бъдат присъдени разноски в размер общо на 3 600 лв., съгласно приложената към писмения им отговор по жалбата данъчна фактура на софийското адвокатско д-во „Г., Т. и Ко”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 65 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 17.ІІІ.2011г., постановено по т. дело № 380/2010 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на Н. К. Н., ЕГН [ЕГН] и В. И. Н., ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], [улица], , ОБЩО СУМА в размер на 3 600 лв. /ТРИ ХИЛЯДИ И ШЕСТСТОТИН ЛЕВА/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 631 по описа за 2011 г.