2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 721
С.,06,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 401 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 21/26.01.2012 г. по в.т.д.н. № 230/2011 г. на Великотърновски АС в частта, с която се потвърждава решение № 27/13.07.2011 г. по т.д. № 20/2011 г. на Ловешки ОС в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на Т. Е.-Л. 31.12.2009 г.
Касаторът поддържа, че началната дата е 31.12.2006 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността бил решен в противоречие със съдебната практика-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният въпрос е твърде общ и всъщност е фактически, а не правен, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им. Конкретните дати са свързани с определени белези на неплатежоспособността, съобразно данните във всеки конкретен случай. Същественото е, че състоянието на неплатежоспособност е обективно, но определянето на началната дата е от значение по-скоро за съпътсващите искове/способи за попълване масата на несъстоятелността, отколкото за същинското производство по несъстоятелност.
Не е налице и твърдяното противоречиво решаване от съдилищата. С цитираното от касатора Р № 275/13.04.2006 г. по т.д. № 26/2006 г. на І т.о. е приета за начална дата, тази към която длъжникът е извършил последно плащане. С представеното р 549/27.10.2008 по т.д. 239/2008 на І т.о е прието същото. С обжалваното решение е прието, че моментът на спиране на плащанията по задълженията на длъжника е определящ за началната дата на неплатежоспособността.
Поради самата си същност спирането на плащанията е времево най-близко до откриването на производството по несъстоятелност и по принцип следва настъпването на неплатежоспособността или свръхзадължеността. Заедно с това, спирането на плащанията е манифестиран факт, който може да бъде отчетен от съконтрахентите на длъжника и да ги предупреди за евентуалните рискове.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 21/26.01.2012 г. по в.т.д.н. № 230/2011 г. на Великотърновски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: