3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С., 11,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 182/11г.година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №20 от 31.01.2011г. по ч. гр.д. 51/11г. на С. окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] –[населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С определението, предмет на обжалване, състав на С. окръжен съд е потвърдил постановеното от първостепенния – Елинпелински районен съд определение, с което е прекратено производството, образувано по искова молба на [фирма] –[населено място] против [фирма] –[населено място], поради възражение за арбитражно споразумение.Въпреки, че съдилищата правно непрецизно са обсъждали неподсъдност, а не неподведомственост, фактически са разгледали и са се произнесли по възражение на ответника, направено с отговора по чл.131 ГПК за наличие на арбитражна клауза в пар. 13 на подписания между страните рамков договор, предвиждащ, споровете във връзка с договори, сключени при тези общи условия да се отнасят за разрешаване до Арбитражния съд на БТПП.
Разпоредбата на чл.15, ал.2 ГПК, предвижда изрична обжалваемост на определението, с което е разрешен въпроса за подведомствеността на спора и съответно предполага друинстанционното му разглеждане. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на определенията, с които се извършва преценка за неподведомственост на спора се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на правилността на изводите на първостепенния съд. Следователно, този контрол по отношение на разпореждането на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби, само когато съдебния акт е постановен за първи път от въззивен съд. Различен е въпросът свързан с това дали Арбитражния съд ще извърши преценка за компетентност за разглеждане на спора, като едва след отказа му да го разгледа, страната разполага с процесуалната възможност, предвидена в чл.16 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай.Извън това обжалваното определение не попада и в кръга актове, спрямо които са приложими изрично очертаните хипотези в т.1 и 2 на нормата.
Следователно, след като процесуалноправният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от С. окръжен съд, неговия съдебен акт е окончателен / въпреки неправилно дадените указания за обжалваемост от състава/, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на[фирма] –[населено място] против определение №20 от 31.01.2011г. по ч. гр.д. 51/11г. на С. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: