3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., 24,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 730 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена на 6.VІІ.2012 г. и надлежно уточнена на 17.ІХ.2012 г. от М. Д. П. от [населено място] извор, [община] молба за отмяна по т.т. 3 и 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК на онази част от влязлото в сила определение № 612 на Ловешкия ОС от 24.VІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 186/2010 г., с която – като процесуално недопустим – е бил оставен без разглеждане неин осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно и презастрахователно акционерно д-во „Б. В. И. Г.” – С. за присъждане на сума в размер на 51 000 лв. като обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на нейния син, настъпила на 3.VІІ.2009 г. в резултат от ПТП, като на това основание е било прекратено първоинстанционното пр-во по делото.
Ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител по допустимостта, респ. по основателността на оплакванията в подадената от П. молба за отмяна.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от М. Д. П. от [населено място] извор, [община] молба за отмяна на влязлото в сила прекратително определение на Ловешкия ОС е процесуална недопустима.
Съображенията за оставането й без разглеждане са следните:
Предмет на извънинстанционното производство по Гл. ХХІV ГПК, видно от нейното заглавие, е отмяната на влезли в сила решения, а съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен, считано от деня на узнаване на решението. В случая П. претендира отмяна на прекратително определение, постановено по нейни иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, което й е било надлежно съобщено на датата 29.ІХ.2011 г., т.е. преди повече от 9 месеца.
Същевременно в обстоятелствената част на молбата си за отмяна П. се позовава на приетото на 6 юни 2012 г. тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., с което е било прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, „няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност”. Във финалната част от мотивите, изложени към това тълкувателно решение, изрично е прието, че с възприетото ново разрешение свързан се явява и въпросът за процесуалната възможност конкуриращите се искове срещу застрахователя и делинквента да бъдат съединени при условията на кумулативност, „в отстъпление от постановките в т. 11 на ППВС № 7/77 г.” Доколкото този въпрос не е бил специално поставен за разглеждане с внесеното от председателя на ВКС искане за постановяване на същото тълкувателното решение, ОСТК на ВКС е преценило, че то не е оправомощено да го разгледа и се произнесе по него , затова и не го е обсъждало. Ето защо не може да се констатира в процесния случай да е налице релевираната от молителката предпоставка по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК и при липса на съответен „Акт за отмяна” е безпредметно да се преценява спазен ли е бил срокът по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, дори и при служебно преквалифициране на релевираното основание за отмяна от т. 5 – в това по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, цитираното ТР на ОСТК на ВКС няма естеството на новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, по което е било постановено прекратителното определение на Ловешкия ОС, предвид действието му за бъдеще /то не е било все още прието при постановяване на определението, чиято отмяна П. претендира. В този смисъл е и Р.№ 563 от 7.І.2011 г. по гр.д. № 1399/10 г. на ІІ г.о. на ВКС/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената на 6.VІІ.2012 г. и допълнително уточнена на 17.ІХ.2012 г. МОЛБА на М. Д. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място] извор, [община] ЗА ОТМЯНА, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на онази част от влязлото в сила определение № 612 на Ловешкия ОС от 24.VІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 186/2010 г., с която първоинстанционното производство по прекия й осъдителен й иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу [фирма] – С. за присъждане на сума в размер на 51 000 лв. като обезщетение за понесени неимуществени вреди е било прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2