3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
С., 20,07, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1003 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6913 от 29.VІІІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 1224 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 185/2011 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 1044 на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-7, от 11.ХІ.2010 г. по т. д. № 1750/08 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг негов състав – „за произнасяне по предявените искове”.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се инвокира довод, че било налице противоречие при определяне правната квалификация на обективно съединените искови претенции от страна на първоинстанционния и на въззивния съд. Поради това се претендира касиране на обжалваното решение, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени предявените от [фирма]-С. искове, ведно с присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по „материалноправния” въпрос: дали било в правомощията на въззивния съд да изменя правната квалификация на предявените в първоинстанционното производство искове „едва с постановяване на решението – с оглед защитата на ответника и предвид нормата на чл. 214, ал. 1, предл. 1-во ГПК”, който въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви: така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая търговецът настоящ касатор не излага съображения в нито един от двата аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол, а същевременно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК предвижда достатъчно ясно, ако е бил разгледан непредявен иск, постановеното по него решение се обезсилва от въззивната инстанция и делото се връща на първостепенния съд – за произнасяне по предявения иск. В конкретния случай съставът на САС е могъл да констатира, че в кориците на първоинстанционното дело /л. 77/ се намира „допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК”, надлежно депозирана в пределите на преклузивния двуседмичен срок по първата алинея на този законов текст, в която изрично е посочено, че правоотношението, във връзка с което [фирма] претендира присъждане на обезщетения за претърпени загуби, пропуснати ползи и мораторна лихва върху тези две главници, произтича от сключен с ответното [фирма] спедиционен договор /по чл. 361 ТЗ и произтичащото от тази квалификация субсидиарно приложение на правилата на комисионния договор/, а не от превозен договор – както е приел първостепенния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1224 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 11.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 185/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1003 по описа за 2011 г.