3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 04,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 160/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Й. В. П. от [населено място] против определение от 06.02.2012 г. по ч.гр.дело №38/2012 г. на Монтански окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът П. е поставила въпроса –„ могат ли лица извън посочените в разпоредбата на чл. 62, ал.6 ЗКИ да поискат районния съд да постанови решение, с което да се разкрие информация съставляваща банкова тайна…”. Посочено е, че разрешаването на този въпрос било в противоречие с „приложено” решение на Старозагорски районен съд / не са посочени други данни, а към изложението не е приложен такъв съдебен акт/, с което съдът разрешил разкриване на банкова тайна по искане на вещо лице.Страната е посочила още, че било налице и основанието по чл.280, ал.1,т 3 ГПК чийто текст е възпроизвела, поставила е отново аналогичен въпрос и подробно е развила своето разбиране по неговия отговор, подкрепено с доводи за неправилност / така квалифицирани и от касатора/ на изводите на съда.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът П. не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че е налице релевантен правен въпрос, макар че същия е поставен в контекста на оплакванията на страната за неправилност на акта и не е обвързан с решаващия извод на въззивния съд, който за да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд е приел, освен това, че ищцата не попада в кръга на изрично изброените лица по чл.62, ал.6 ЗКИ и това, което е и основния му извод,че целеният от нея правен резултат/ обоснован в исковата молба/- т.е. събиране на доказателства относно наличието на трудово правоотношение, може да бъде реализиран по друг процесуален ред, конкретно очертан от състава, то установено е само общото основание. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, към която следва да се отнесат развитите доводи за противоречие при разрешаване на поставения въпрос с решение на Старозагорски районен съд и с решение на ВАС/ посочено в жалбата/ , предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочения от касатора конкретен акт. Извън това, че акта на първостепенния съд не е бил конкретизиран, а описан само като решение на СтРС , не е бил приложен към изложението/ в изложението не е отбелязано такова прилагане/, но и ако се приеме бланкета на жалбата към молбата към която е приложено решение на СтРС и се разгледат изложените доводи на страната следва да се изведе липса на релевантност на това решение спрямо разглежданото основание, тъй като то касае / така описано и от страната/ съвсем различна фактическа обстановка – а именно уважаване на искане на експерт, който следва да даде конкретно и искано от съда заключение, но не и от физическо лице – страна по спор, което не обосновава довод за такава необходимост,тъй като както е приел въззивния съд, може да се снабди с доказателства по друг ред. Решението на ВАС не обективира практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Следователно, страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Във връзка с това основание, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито подробните доводи по поставения от нея въпрос, в контекста на становището по спора и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд, които по принцип нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.02.2012 г. по ч.гр.дело №38/2012 г. на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: