3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 636
София, 03,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1015 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И.-Е АД-В. против решение № 612/21.06.2011 г. по в.т.д. № 631/2011 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава решение № 4526/22.12.2010 г. по гр.д. № 2379/2010 г. на Варненски РС в частта, с която е прието за установено, че касаторът дължи на А. грисин инфотех БГ ООД-София сумата 10 584 лв. остатък от цена на доставени стоки, ведно със законната лихва, както и сумата 2 083.85 лв. обезщетение за забавено плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 387/2010 г. на ВРС.
Ответното по касация ООД не е представило писмен отговор.
В молба с изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Съдът се е произнесъл по въпроса относно претенцията на ответника за неизпълнение на задължението на ищеца по гаранционната отговорност, и е приел, че претенцията на ответника за вреди от неизпълнение на гаранционната отговорност не може да се предяви чрез възражение. Посочените два въпроса били решени в противоречие с ТР 33/73 по гр.д. 3/73 ОСГК и ТР 88/84 ОСГК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е посочил за т.нар. от него въпроси дали са процесулно или материално правни. Важното е да са правни. Първият въпрос не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им. Вторият въпрос всъщност е констатация на приетото от въззивния съд.
По въпросите, които биха могли да се изведат от изложението на касатора, няма произнасяне от въззивния съд и затова не могат да обосноват приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Относно възражението /вероятно за прихващане/, въззивният съд е констатирал, че няма изрично извършено ВП в хода на първоинстанционното производство. В мотивите на първоинстанционното решение е констатирано, че едва в писмените бележки по съществото на спора се сочи, че исканото приспадане от цената на съоръжението представлява възражение за прихващане. Следователно в случая става дума за процесуален преклузивен срок.
Твърдяното противоречие не е налице. Няма и доводи в какво се изразява това противоречие. С ТР 33/73 ОСГК е прието, че правото да се иска и получи отбив от цената е различно и самостоятелно материално субективно право от правото на възражение за неизпълнен договор. То се поражда от нов фактически състав-откриване на /скрити/ недостатъци в продадената вещ, и обикновено в един по-късен момент от преминаването на собствеността и на риска относно продадената вещ, т.е. когато договорът фактически е изпълнен. Още по-голямо е различието с гаранционната отговорност. Отделно от това, правото да се иска намаление на цената поради скрити недостатъци на продадената и предадена вещ подлежи на погасяване по давност-чл.197 ЗЗД. ТР 88/84 ОСГК касае началото на давностния срок за погасяване на вземания по договор за продажба на вещи по чл.197 ЗЗД и неговата независимост от гаранционния срок. По делото касаторът не прави ясно разграничение между законна и гаранционна отговорност за недостатъци, така както е направено в цитираното от него ТР, което да свърже с основанието на предявения иск. В ТР има позоваване на Закона за договорите между социалистическите организации, който е отменен. Но принципните изводи на ВС не са загубили своето значение. За по-подробни теоретични аспекти може да се види богатата практика в решения и постановления на Върховният държавен арбитраж. В ЗЗД няма разпоредби относно гаранциите и реда за отговорност по гаранциите.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение
№ 612/21.06.2011 г. по в.т.д. № 631/2011 г. на Варненски ОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: