3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
С., 26,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 962 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите против решение № 140/12.07.2010 г. по в.т.д. № 46/2010 г. на В. АС, с което се потвърждава решение № 8/17.03.2010 г. по т.д. № 92/2009 г. на Р. ОС в обжалваната част за началната дата на неплатежоспособността на ЕТ В.-КО-Я. В. – Р..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по материалноправния въпрос за началната дата на неплатежоспособността била налице противоречива съдебна практика-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният въпрос е твърде общ и всъщност е фактически,а не правен. Самият касатор посочва, че “съдът следва да изследва цялата фактическа обстановка и да определи възможно най-ранната начална дата на неплатежоспособността, съобразявайки я с коефициентите за ликвидност, автономност, задлъжнялост, рентабилност и др.”. Според Р № 147/5.03.2004 г. по гр.д. № 1762/2003 г. на І т.о., за да е налице неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни-т.е. стои изискването за невъзможност за плащане. Началната дата на неплатежоспособността не е необходимо да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия, т.е. тя се определя конкретно в зависимост от фактите на случая, с оглед анализа на извършените плащания от длъжника и съпоставени с вземанията на молителите в производството.
От друга страна, няма формулиран точно и мотивирано, както задължава чл.284,ал.3,т.1 ГПК, правен въпрос, който да е от значение за конкретното дело, чиято обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящето производство по несъстоятелността. Такъв би бил например въпросът: дали за установяване началната дата на неплатежоспособността, съдът е длъжен да установи обективното икономическо състояние на длъжника с всички показатели на счетоводните стандарти, или са достатъчни само някои от тях, установяващи невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Не е налице и твърдяното противоречиво решаване от съдилищата. С цитираното от касатора Р № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на І т.о. е приета за начална дата, тази към която длъжникът е извършил последно плащане. С обжалваното решение е прието, че моментът на спиране на плащанията по задълженията на длъжника е определящ за началната дата на неплатежоспособността.
Поради самата си същност спирането на плащанията е времево най-близко до откриването на производството по несъстоятелност и по принцип следва настъпването на неплатежоспособността или свръхзадължеността. Заедно с това, спирането на плащанията е манифестиран факт, който може да бъде отчетен от съконтрахентите на длъжника и да ги предупреди за евентуалните рискове.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. При спорната по делото начална дата на неплатежоспособността, за да установи началната дата на спиранията на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност, във връзка с преценката настъпило ли е обективно състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в това състояние.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 140/12.07.2010 г. по в.т.д. № 46/2010 г. на В. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: