2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 781
София, 13,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 188 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А.-Б. О. против решение № 76/17.11.2010 г. по т.д. № 239/2010 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 283/6.08.2010 г. по т.д. № 221/2010 г. на Бургаски ОС, с което се отхвърля иска на касатора срещу С. БГ Е.-Б. за заплащане на сумата 48 517 евро на основание чл.92 ЗЗД по договор за поръчка от 23.03.2009 г., като са присъдени разноски.
Ответното С. БГ О. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, както и че решението е правилно. Разноски не се претендират.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
1. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението противоречало на Р № 1190/6.01.94 г. по гр.д. № 514/93 г. на V г.о. и Р № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/2008 г. на ІІ т.о., тъй като въззивният съд не е извършил преценка на конкуренцията между основанията за отговорност на длъжника и обстоятелствата, които изключват тази отговорност, както и преценка какво е превишението на неустойката спрямо вредата и дали кредиторът е могъл да избегне вредите, като положи грижата на добър стопанин-чл.83,ал.2 ЗЗД.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
2. Твърди се още в изложението, че въпросът: Възможно ли е страните по договора да дерогират нормата на чл.83 ЗЗД, като уговорят различна санкция за неизпълнение на договорни задължения? бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът е неправилно формулиран, тъй като чл.83 ЗЗД не визира санкция, а намаляване и отпадане на обезщетението, както и недължимост на предотвратимите вреди, т.е. отговорност при съпричиняване на вредите, което е сложен юридически факт. Отделен е въпросът, това поведение на кредитора доколко е могло да бъде предвиждано при сключване на договора. Съпричиняването на вредите не е противоправно. Никъде в обжалваното решение няма позоваване на този текст
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 76/17.11.2010 г. по т.д. № 239/2010 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: