4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
С., 23,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1050 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6098 от 25.VІІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 976 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 16.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 594/2010 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 843 на СГС, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 1905/08 г. и прекратено производството по делото, образувано по отхвърлените от този съд частични осъдителни искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, предявени срещу [фирма]-С., [фирма]-С., [фирма]-С., [фирма]-гр. Д., област В. и съответно срещу А. Д. Г. и Е. З. Б. – двете от [населено място]: за присъждането на сума в размер на 100 000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 1 950 105.15 лв., претендирана като обезщетение за вреди на ищеца „от незаконосъобразно взето решение от УС на [фирма] на 28.ІІ.2008 г. за увеличение капитала на [фирма]”.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени предявените като частични осъдителни искове с правно основание по чл. 49 ЗЗД – срещу четиримата търговци и съответно по чл. 45 ЗЗД – срещу двете физически лица за сума в размер общо на 100 000 лева, като на [фирма]-С. бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните пет материално- и процесуалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1/ За допустимостта „по действащото българско материално право” членовете на УС на публично търговско д-во да носят отговорност по отношение на миноритарен акционер „за вреди, причинени му от техни незаконосъобразни решения”;
2/ За това дали разпоредбата на чл. 240а ТЗ се отнася за вреди, причинени от членовете на УС на миноритарен акционер в същото АД или разпоредбата визира единствено причинени на дружеството вреди;
3/ Дали съществува „специална правна норма”, която да предвижда отговорността на членовете на УС за вреди, причинени на миноритарен акционер на публично АД, а в случай, че няма – приложим ли е общият режим на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД;
4/ Задължително ли е предявяването на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на акционерите или овластен от нето управителен орган „като необходимо условие” за предявяване на иск за вреди, причинени от незаконосъобразните решения, „когато компетентният административен орган е направил подобна преценка за незаконосъобразност”;
5/ Дали при действащия процесуален закон е допустимо въззивната инстанция, без да предложи своя правна квалификация на предявения иск и при несъгласие с дадената такава от първостепенния съд, да обезсили решението му и в кой момент следва да се произнесе по въпроса за квалификацията на иска: с доклада си по делото, съгласно чл. 273-във вр. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК или „в друг етап от производството”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК шестимата ответници по касация /и по исковете/, а именно [фирма]-С., [фирма]-С., [фирма]-С., [фирма] /с предишно фирмено наименование „П. Б.”/, както и Е. Д. Г. и Е. Зл. Б. – двете от [населено място], всички в качеството им на членове на УС на [фирма]-гр. Д., област В. писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В нито един от двата аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол обаче, касаторът [фирма]-С. не е навеждал конкретни доводи било досежно неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена или за съществуващи в материалните и процесуалния закони непълноти, неясноти или противоречия, които следва да бъдат преодолени по тълкувателен път. Това дава основание всеки един от петте релевирани в изложението към жалбата му правни въпроси да бъде квалифициран като хипотетичен, т.е. такъв, който в действителност не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение.
В процесния случай не се касае до правна квалификация на иска, с която въззивната инстанция „да не е била съгласна”, тъй като в такава хипотеза САС би следвало да върне делото на първоинстанционния съд: „за произнасяне по предявения иск” /арг. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК/. От друга страна, т. нар. малцинствени права на акционерите са предмет на изчерпателна законова регламентация: чл. 223, ал. 1 ТЗ, чл. 223а, чл. 240а и чл. 251а ТЗ, от които разпоредби е видно, че носителите им са само акционери, притежаващи поне 5 % и съответно – поне 10%, от капитала на съответното АД, а редакцията на чл. 240а in fine ТЗ не оставя съмнение, че притежаващите най-малко 10% от капитала на д-вото акционери могат да ангажират по исков ред отговорността на членове от управителните му органи, но само „за вреди, причинени на дружеството”. Оттам и релевираният от касатора [фирма] хипотетичен въпрос за приложимостта на чл. 74 ТЗ може да има противоположни разрешения на плоскостта на преценката за активна процесуална легитимация за воденето на иск с правно основание по чл. 240а ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 976 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 16.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 594/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2