4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
С., 20,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1127/11 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Й. Я. от [населено място] и касационна жалба на В. Н. К. от [населено място] против решение №1153 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на В. Й. Я. :
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че счита за налично основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК,чийто текст е възпроизвел. Страната накратко е описала приетото от съда във връзка с приложение на чл.110 ЗЗД. Посочено е, че това „ становище” на въззивния съд било „ контрапункт” на друго въззивно решение- по гр.д. 475/07г. на Плевенски окръжен съд, който приел, че в разглеждания от него случай бил приложим чл.111, б.”в” ЗЗД. Касаторът е посочил още, че налице било и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са изброени въпроси относно това- „ дали процесното вземане имало периодичен характер, трябва ли съдът да кредитира направеното от ищеца признание за частично плащане и нужно ли е да се мотивира за това”. Направено е лаконично оплакване, че във въззивното решение не ставало ясно защо съдът взема предвид направеното частично плащане. Поддържан е извод, че евентуално решение на ВКС по конкретния казус щяло да „допринесе за точното и еднообразно тълкуване на закона в тези области”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Дори и да се приеме за релевантен, поставеният във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос- за това налице ли е периодичен характер на вземането, въпреки че същият не е формулиран ясно, като правен въпрос, а като фактически, каквито са и останалите изброени по същото основание въпроси, то същите водят единствено до установеност само на общото основание за касационно обжалване. За да бъде допуснато такова, следва кумулативно да бъдат налице и предпоставките на една от лимитивно изброените хипотези в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Касаторът е посочил като основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но същият не установява предпоставките му, тъй като приложеното решение не обективира идентичен по своето правно съдържание случай, при който един и същ правен въпрос е бил разрешен по различен начин. Цитираното решение разглежда разсрочено плащане по сключен между страните договор за заем, докато разглеждания спор третира договореност за връщане на части на сума, дължима като дадена по договор, чието неизпълнение е довело до развалянето му. Следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието наличие е обосновал с общи по отношение на всички поставени въпроси доводи. Разглежданото основание, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулиран правен въпрос/ за всеки един от формулираните/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпроси, нито възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконичното оплакване за неправилност на съдебния акт. В тази връзка за да е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да бъде обоснована и непълнота или неяснота на конкретна правна норма и то обективно, с оглед нуждата от тълкуването й.
Следователно, с оглед поддържаното от касатора по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не са установени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
По касационната жалба на В. Н. К.:
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след като е интерпретирал изводите на въззивния съд е поставил въпроса – „за разсрочване на паричното задължение в полза на длъжника и относимостта му към кредиторовите права”. Посочено е, че това е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът бил приел, че част от главницата била погасена по давност, но не съобразил, че при поетото задължение изискуемостта на цялото вземане, независимо от разсрочването му било обвързано с крайна дата, уговорена в полза на длъжника. Страната е посочила, че така формулирания от нея материалноправен въпрос бил решен в противоречие с изводите, направени с решение №627/94г. на ВКС. Други доводи не са развити.
Ксаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен, въпреки че е поставен общо, съставлява установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато обаче, решението до разглеждане по същество, следва в съотношение на кумулативност да бъде доказано наличие на една от лимитивно изброените хипотези по т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на общо поставения въпрос, тъй като цитираното решение на ВКС, разглежда различна хипотеза, при която съделител на когото е възложено неподеляемо жилище дължи лихви върху присъдените суми за уравнение на дела му. В тази връзка тричленния състав на ВКС е направил извод, че при приложението на чл.288, ал.6 ГПК съдът разсрочва служебно плащането на сумите за уравнение, от което е изведена и липса на периодичност на това плащане. Както бе посочено вече във връзка с разгледаната жалба на противната страна, разглеждания случай е съвсем различен. Ето защо и цитираното от касатора решение не може да обоснове противоречие, тъй като третира специфична хипотеза, която е неприложима общо към всички вземания, по които едно единно задължение е договорено да бъде платено на части за дължимостта, на които са уговорени различни падежи. Ето защо и изведения от общия контекст на мотивите на решението на ВКС цитат не може да обоснове противоречие при разрешаването на релевантните за спора въпроси, обусловили обжалвания резултат. Следователно, не е налице противоречие при мотивиране на сравняваните решения, които,както вече бе посочено и като цяло не третират еднакви хипотези, поради което не е налице и фактически идентитет между тях, за да бъде обоснован валидно довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1153 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: