3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С., 25,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1053 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 47774 от 28.VІ.2010 г. на Д. И. Д. от [населено място], С. против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 16.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 311/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГО, 69-и с-в, от 17.Х.2008 г. по гр. д. № 25717/07 г. в частта му, с която е бил уважен иск на застрахователното д-во [фирма] – С. с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ за сума в размер на 3 297.79 лв.
Оплакванията на касатора Д. са както за недопустимост /чл. 281, т. 2 ГПК/, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС – предвид неговата необоснованост и незаконосъобразност. Поради това Д. претендира обезсилването му, а алтернативно – неговото касиране, като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Инвокирани са доводи, че приложение към случая следвало да намери разпоредбата на § 143 от ПЗР на КЗ /във вр. чл. 213, ал. 1 от този кодекс, в сила от 1.І.2006 г./.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже „правилното решаване на повдигнатия пред ВКС правен спор е от значение за точното прилагане на закона /чл. 213, ал. 1, предл. 4-то КЗ – във вр. § 143 от ПЗР на същия кодекс/, както и за развитието на правото.
Ответното по касация ЗД [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост, респ. неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на от Д. Ив. Д. от [населено място], С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда същия от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Що се отнася до оплакването на касатора Д. по чл. 281, т. 2 ГПК, свързвано от него с необходимост от прилагането на § 143 от ПЗР на КЗ /във вр. чл. 213, ал. 1 от същия кодекс/ към застрахователно събитие от 12.ХІІ.2003 г., относно което данните по делото са били, че ЗД [фирма] – С. е извършил плащане с разходен касов ордер от 19.ІІ.2004 г., този негов довод не е от естество да обоснове вероятност атакуваното въззивно решение на СГС да е процесуално недопустим съдебен акт – като постановено по недопустим иск.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В от 16.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 311/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1053 по описа за 2010 г.