5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
С., 23,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 129 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10541 от 24.ХІ.2010 г. на М. И. К. от С., подадена против онази част от решение № 803 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 1.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 26420/2010 г., с която за разликата над присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 20 000 лв. и до пълния негов размер от 30 000 лв., като неоснователен, е бил отхвърлен пряк иск на К. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.” – С..
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който горепосочения застраховател да бъде осъден да му заплати обезщетение по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ и за разликата от 10 000 лв., т.е. в пълния предявен по делото размер, ведно със законната лихва от датата на съответното ПТП /3 май 2008 г./ и до окончателното изплащане на тази главница, а също и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Ив. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с „неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД”.
Ответното по касация застрахователно акционерно д-во „Б. В. И. Г.”-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната от К. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. И. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. В заключение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В настоящия случай касаторът К. всъщност възпроизвежда едно от оплакванията си за неправилност на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част, поддържайки, че неправилно бил приложен чл. 52 ЗЗД. Но това, което е отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, не може да е едновременно и основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 803 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 1.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 420/2010 г. В ЧАСТТА, с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен пряк иск на М. И. К. от С. срещу застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.” – С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и до претендирания размер на застрахователното обезщетение от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1