3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 17,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 471/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. И. К. против решение №8 от 11.02.2010 г. по т.д. № 5/2010 г. на Б. апелативен съд.
Ответникът по касация – „ Ш. – П. – К. „ ООД –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил,че с касационната жалба се поддържали оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, след което е отбелязано, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Като съображения свързани с така заявеното е поддържано, че решаващ мотив на БАС бил ”становището на съда, с което се признава извършена делба на дружествен дял в противоречие със закона и с дружествения договор”. Лаконично е посочено, че това „ становище” противоречало на правната доктрина и съдебната практика, които „ застъпвали разбирането, че наследствения дял може да бъде разделен чрез делба само с единодушно съгласие на съдружниците по чл.131 ТЗ и чл.24 от дружествения договор”. Като решаващ мотив на въззивния съд е определено и „ застъпеното становище в решението за признаване членствени права, прехвърлени с договор за делба на общ дял от лице, което не е съдружник в дружеството.” Развито е подробно становището на страната в тази връзка, като е направен извод, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивното решение противоречало на практиката на ВС и ВКС.Развити са още и „ допълнителни конкретни съображения за допускане на касационно обжалване”, квалифицирани от касатора като „правни и фактически обстоятелства”, а именно – съдът не уважил направено искане по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, подробно развити оплаквания за неправилност на изводите на съда при приложението на чл.136-139 ТЗ, разгледани в контекста на разбирането на страната за приложението им, в това число изложени и правните характеристики на иска по чл.74 ТЗ. Приложени са към касационната жалба множество решения и определения на ВКС и ВС и съдилищата.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, като неговото ясно и точно формулиране е задължение на касатора / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на страната по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Страната е сочила наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е обосновала противоречие при разрешаването на правен въпрос със задължителна практика на ВС и ВКС / изрично изброени актовете в т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /09г./, приложена е единствено казуална практика, постановена по реда на чл.218а ГПК / отм./, поради което и липсват доводи свързани с цитираното основание. Следва да се отбележи, че съобразно разрешенията дадени с цитираното Тълкувателно решение- т.2 и 3, изобщо релевантна практика по смисъла на текста не съставляват определенията на ВКС и съдилищата, поради което приложените определения са ирелевантни към тези основания.Ирелевантни са и приложените решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК не само поради това, че касаторът не е формулирал правен въпрос, разрешен с тях по различен начин от този в обжалваното решение и поради това, че същите нямат фактически и правен идентитет, обосноваващ основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, но и поради това, че основния въпрос, разрешен с обжалвания съдебен акт, но неформулиран изрично от касатора, свързан с прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в ООД, чрез договор за доброволна делба и за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание е бил разрешен с решение № 161 от 11.01.2011г. по т.д.№28/10г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съответно съставляващо задължителна практика. С това решение изрично е прието, че договора за доброволна делба на дялове, придобити чрез наследяване спрямо починал съдружник в ООД не е същинска делба на вещно право и не представлява делба на дружествен дял по смисъла на чл.131 ТЗ, а с този договор се извършва разпределение на общо притежаваните дялове между отделните съдружници, като наследниците взаимно си прехвърлят идеалните си части от имуществените права по наследствените дялове и преодоляват необходимостта от съвместно упражняване на правата по чл.132 ТЗ. Прието е още, че договора за доброволна делба при участие на наследник, който не е съдружник е действителен, като наследника, който не е съдружник не придобива това качество с наследяването. Следователно, след като приетото по този въпрос с обжалваното решение съответства на цитираната задължителна практика на ВКС, то и представената казуална практика не следва да бъде обсъждана и съответно не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8 от 11.02.2010 г. по т.д. № 5/2010 г. на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: