3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 127/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. С. Б. и Л. С. Д. и двамата от [населено място] против определение № 1691 от 03.10.2011 г. по ч.гр.дело №2875/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите са възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, като са направили извод, че всички „изводи на съдиите са неправилни и незаконосъобразни”. Посочено е още, че определението било постановено в нарушение на „директива от 2005г. на Европейски парламент и Европейската комисия, която е задължителна”. Уточнено е, че съгласно „ тази директива се обезщетяват пострадали при смъртни случаи с 500000евро за едно лице от застрахователя и при иск за едно лице в размер на 1 00000 евро и при заведен граждански иск в размер на 5000000евро”. Накратко е обсъдено това, че в Р България делата срещу „ застрахователи биват отхвърлени даже и при причинена смърт”. Направено е и кратко оплакване за неправилност на определението, с което е било спряно производството. Други доводи не са развити.
С оглед така представеното изложение касаторите не обосновават валиден довод за приложно поле на касационно обжалване. Макар и възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1 т1-3 ГПК те не са я съобразили, тъй като не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който считат, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Освен, че не е формулиран такъв въпрос, липсват наведени доводи, въпреки проведеното производство по отстраняване нередовността на подадената частна касационна жалба, и по отношение на изчерпателно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, развитото разбиране за противоречие с акт на ЕП респ.ЕС / който и не е бил уточнен/, но от чието кратко описание като съдържание се налага извод за неотносимост към повдигнатия правен спор, който касае процеуалноправния въпрос относно спиране на производството поради висящност на друго преюдициално производство.В тази насока ирелевантни са също така и лаконичните оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към разглеждането на жалбата по същество, а не към приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1691 от 03.10.2011 г. по ч.гр.дело №2875/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: