3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
С., 05,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1020/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 391 от 19.07.2011 г. по гр.д. №454/2011 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация- А. К. в качеството му на синдик на [фирма] – [населено място] / в несъстоятелност/ е на становище, че жалбата е недопустима, а по същество- неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е разбирането на синдика на ответното дружество за това, че за касатора не е налице правен интерес от обжалване на решението в частта му, с която се оставя в сила решението на първостепенния съд за прекратяване на производството по иска по 55, ал.1 ЗЗД. Когато се прегражда възможността за приключване на съдебния спор със влязло в сила решение, чиито правни последици са съвсем различни от последиците на прекратителното определение и за двете страни е налице правен интерес от обжалване.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулирал е процесуалноправен въпрос,за който е посочил, че въззивния съд се е произнесъл неправилно, а именно – „При евентуално успешно праведен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ за прогласяване на нищожност на изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността, кой е активно легитимиран да предяви осъдителен иск срещу трето лице за връщане на сумата в масата на несъстоятелността.” Страната е обосновала правния си интерес от провеждане на касационно производство, като е посочила, че във връзка с поставения въпрос възниквали и други въпроси за пасивната легитимация по иска по чл.55 ЗЗД, по които съдът достигнал до „правни изводи, които са неправилни и необосновани”. Посочено е още, че поставения въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС- цитирани и приложени са три решения на този съд постановени по реда на чл.290 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът е формулирал релевантен правен въпрос, като по този начин е установил наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде, обаче, допуснато такова, следва да бъдат установени и предпоставките на една от изчерпателно изброените хипотези по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Страната се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала и приложила задължителна практика на ВКС, като е поддържала, че поставения въпрос бил разрешен в противоречие с нея. Този довод, обаче е правно необоснован, тъй като изводите на въззивният съд свързани с това, че активната материалноправна и процесуалноправна легитимация по обусловения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и реално връщане на даденото по обявената за относително недействителна сделка по реда на чл.646, ал.2 , т.1 ТЗ принадлежи единствено на длъжника, а не на синдика, който е завел исковете, са напълно в съответствие с изрично приетото в същия смисъл с решение №100/15.06.2009г. по т.д. №808/08г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращо задължителна практика по този въпрос. Цитираното от касатора решение- №93/10г. на ВКС, ТК третира въпроса за активната легитимация на кредитора по несъстоятелността, какъвто не е разглеждания случай, като релевантния въпрос не е поставян по този начин и в решение №105/09г. на ВКС, ТК, І т.о. , което разглежда правната квалификация на обусловения от иска по чл.646 ТЗ, иск. Или, след като застъпеното от въззивния съд разбиране не е в противоречие, а в съответствие със задължителна практика на ВКС, с която е разрешен поставения въпрос, то и неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване. Общите доводи за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са без правно значение, с оглед даденото задължително тълкуване на закона.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 19.07.2011 г. по гр.д. №454/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: