5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 03,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №28/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 450 от 18.08.2010 г. по т.д. №35/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Разгледани са и доводите в касационната жалба по същество, като е обоснована тяхната неоснователност. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, като е възпроизвел нормата текстово. Посочил е, че първия „ съществен материалноправен въпрос, който имал и процесуалноправни измерения” бил- „ може ли дружеството, от което [фирма] било отделено да бъде конституирано като ответник.Подробно е изложено разбирането му, свързано с липса на материалноправна пасивна легитимация. В т.2 на изложението е поддържано, че „ при бегъл прочит” на въззивното решение и на въззивната жалба се изяснявало, че касатора се позовавал освен на индивидуалния договор и на Общите условия, които имали характер на договор между него и потребителя Лаконично е посочено, че необсъждането на тези общи условия водели до извод, че не се зачита тяхното действие между страните и в тази връзка е поставен въпроса – „ имат ли в случая характер на договор между страните и следва ли да бъде отчетена при решаването на спора всяка от техните клаузи”. Посочено е, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, като са изброени и приложени съдебни актове.В т.3 на изложението е посочено, че третия „съществен” въпрос бил свързан с липсата на произнасяне по доказателствените искания, дори и по доказателствените искания на противната страна.В тази връзка е поставен въпрос – „ може ли съдът да приключи съдебното дирене и пристъпи към решаване на делото, при условие че делото не е изяснено, като не се е произнесъл по множество доказателствени искания” – в тази връзка касаторът е препратил към касационната жалба и е изброил съдебни актове. Под т.4.1 е поставен въпроса – „ чия е доказателствената тежест за доказване съответствието /несъответствието на категорията на осигуреност на електроснабдяване с извършваната в присъединения обект дейност.”След лаконично излагане на становището на страната по този въпрос е посочено, че по него нямало съдебна практика, като същият бил „ извикан от нови нормативни отношения свързани със статута и техническите изисквания към вещи, свързани с пренос на ел. енергия”.В заключение е посочено, че така поставените въпроси били специфични, имуществения интерес съществен и разрешаването им било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда. Следователно, с оглед така приетата със задължителна практика, дефинитивност на общото основание, не могат да бъдат разглеждани като релевантни поставените въпроси, обосновани с оплакванията на страната за неправилност на съдебния акт, в контекста на нейното становище по основателността на иска. Така например въпросът относно наличието на пасивна материалноправна легитимация в лицето на ответниците/ правно необосновано разглеждан в касационната жалба като довод за недопустимост на акта в тази част/, така поставен не е правен, а фактически, като свързан с установените по спора факти относими към наличието на правоприемство спрямо дружество, сключило договора за доставка на ел. енергия. Този въпрос е бил разгледан подробно от първостепенния съд/възприето изцяло и от въззивния/. Към тези решаващи мотиви не е бил поставен правен въпрос, а твърденията на страната в тази насока отразяват единствено доводите й за невъзприемане на правните изводи на съда, което се квалифицира по чл.281 ГПК, но е ирелевантно спрямо производството по чл.288 ГПК. Без правно значение към основанието по чл.280,ал.1 ГПК е въпросът за това дали общите условия имат характер на договор между страните, тъй като този въпрос не е бил поставян в производството, а и съдилищата не са приемали, че тези условия нямат обвързващ характер, тъкмо обратното конкретни техни правила са били обсъждани във връзка с направените от страната възражения, като съдът ги е обсъждал като приложими спрямо възникналото между страните облигаторно правоотношение. Изцяло относими / всъщност така и квалифицирани/ към оплакването за неправилност на акта поради допуснати от съда процесуални нарушения са и поставените въпроси относно това, че съдът не бил обсъдил направените доказателствени искания на касатора, както и това на кого следва да се възложи доказателствената тежест относно съответствието на категорията на осигуреност на ел. снабдяване с извършваната дейност в обекта. Но дори и от пространното изложение да може да бъде изведен правен въпрос, въпреки, че неговата точна и ясна формулировка е задължение на касатора, то страната също така не обосновава наличие на приложно поле на касационно обжалване по следните съображения:
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, приложените решения на ВКС изброени общо, обективиращи казуална практика на ВКС нямат относимост към това основание. Такава относимост имат- решение №168/22.12.2009г. на ВКС, ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, ТРОСГК №1/2001г. на ВКС на РБ / арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. /, но само като актове, включени в обхвата на сравняваните с въззивното решение съдебни актове, обуславящи наличие на предпоставките на основанието, тъй като тяхното съдържание е неотносимо както към развитите оплаквания от страната, квалифицирани от нея като въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, така и към въззивното решение въобще. Така например, решение №168/09г.на ВКС, ТК обективира задължителна практика по въпроса – дали помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ГПКЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна давност, а такъв въпрос нито е разглеждан, нито е поставян от въззивния съд. По отношение на ТРОСГК №1/00т. и цитираната т.7 от него, също не се установява относимост към обжалвания съдебен акт, тъй като нейните разрешения обективират задължителна практика по въпроса- какви нови доказателства е допустимо да бъдат представяни пред въззивния съд и при какви условия. Освен това, страната не е обосновала и приложимост на това тълкувателно решение в тази му част, във връзка с променения процесуален ред, тъй като то разглежда тези въпроси спрямо разпоредбите на ГПК / отм./. Или с оглед изложеното страната не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Изроените общо решения на ВКС и влезлите в сила решения на съдилищата, обективиращи казуална практика са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо тях страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на конкретен правен въпрос. Следва да се отбележи, че представените и цитирани определения на ВКС не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, такава не обективират и решенията на съдилищата, за които няма данни да са влезли в сила и решенията на административните съдилища – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Касаторът не е сочил конкретно противоречие при общото изброяване на съдебни актове, нито ги е сравнявал с оглед конкретно поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и тъй като тези решения третират различни искове, поставящи различни въпроси, както и различна фактическа обстановка при различно доказване на фактите по тях, то общото им изброяване не може да установи наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Извън това подробно мотивираните от касатора доводи са свързани не с решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, а изцяло са разгледани съобразно становището на страната по спора във връзка с твърденията й за основателност на иска и съставляват всъщност оплакване за незаконосъобразност на решението на въззивния съд, което не е предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Не съставлява такъв довод общо развитото твърдение, че поставените въпроси били специфични, имуществения интерес съществен и разрешаването им било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсва конкретно посочване относно приложението на конкретна правна уредба, освен това и непълнотата или неяснотата на такава конкретна норма следва да бъде обоснована, с обективно развити доводи, а не с оглед субективното разбиране на страната и в контекста на поддържаното от нея становище по основателността на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 900лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450 от 18.08.2010 г. по т.д. №35/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 900лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: