4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 11,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 387 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 624/12.ІІ..2010 г. на И. П. П. и П. Г. Ц. – двамата от[населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие, против онази част от решение № 214 на В. апелативен съд, ГК, от 19.І.2010 г., постановено по гр. дело № 635/09 г., с която са били уважени предявените срещу тях от И. К. С. от[населено място] искове, както следва: 1/ положителен установителен иск за признаване качеството му на съавтор с ответниците на архитектурно произведение – с правно основание по чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, както и 2/ Осъдителен иск – съответно по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, с предмет репариране на понесени от последния морални вреди в размер на 1 лв. /един лев/: от игнорирането му като съавтор в продължение на последните 5 години до завеждане на исковете на идеен архитектурен проект от 1976 г., въз основа на който и по случай навършването на 100 г. от освобождението на града от турско иго е бил изграден в С. парк на Плевен паметникът-панорама „П. епопея 1877 г.”
Оплакванията на двамата касатори са както за недопустимост на въззивното решение в частта, с която срещу тях е бил уважен осъдителния иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, така и за неправилност на същото в частта му, отнасяща се до установителния иск по чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗАПСП: поради необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от апелативната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че въззивният съд бил допуснал смесване на правните институти на „авторството” и „съавторството”, довело до неправилност на решаващите му правни изводи, залегнали в основата на атакуваната с касационната жалба на Ц. и П. част от решението.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки общо, че с обжалваната част от решението си В. апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, отнасящ се до необходимостта от разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП, имащо за свой резултат приетото по делото, че участието /приноса/ на претендиращия да е съавтор в създаването на конкретно произведение на архитектурата можело и да не е „пряко и лично, а опосредено”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. К. С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред В. апелативен съд, жалбата на представляваните от адв. С. Б. М. от АК-Плевен двама касатори ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. В процесния случай недопустимост на постановеното от В. апелативен съд решение е релевирана в жалбата на Ц. и П. в частта му по иска с правно основание чл. 94, ал. 1 ЗАПСП. Вероятността в осъдителната си част решението на В. апелативен съд да се окаже недопустим съдебен акт следва от релевираното в жалбата несъответствие между обстоятелствената част и петитума на уточнената към 30.Х.2008 г. искова претенция, имаща за свой предмет обезщетяване на неимуществени вреди от бездействие на ответниците, изразено в „незачитане на положения /от касатора-бел. на ВКС/ интелектуален труд чрез продължилото непосочване на името му като съавтор” – на архитектурния проект и на изграденото въз основа на последния здание на „П. „плевенска епопея-1877 г”.
Що се отнася до релевирания от двамата касатори материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, акцентът в случая е върху липсата на съдебна практика по приложението на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП в материята на съавторството – доколкото въззивната инстанция е приела, че е с оглед на тази липса има необходимост от тълкуване /в случая разширително/ на тази законова разпоредба, т.е., че последната е неясна и това се е оказало от значение за изхода на делото /арг. т. 4 от горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 на В. апелативен съд, ГК, от 19.І.2010 г., постановено по гр. дело № 635/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която – на основание чл. 97, ал. 1 ГПК във вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 и чл. 8 във вр. чл. 3, ал. 1, т.т. 6 и 8 ЗАПСП – е било признато за установено в отношенията между И. К. С. от[населено място], от една страна и П. Г. Ц. и И. П. П. от същия град – от друга, че първият бил съавтор заедно с другите двама „на архитектурен проект и на изградената въз основа на него сграда, представляваща произведение на архитектурата, „П. „П. епопея 1877 г.”, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която – на основание чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, И. П. П. и П. Г. Ц. – двамата от[населено място], са били осъдени да заплатят солидарно на И. К. С. от същия град обезщетение за претърпени неимуществени вреди от игнорирането му като съавтор на онзи архитектурен проект, по който е била изградена сградата на „П. „П. епопея 1877 г.” в С. парк-музей на[населено място]
В частта, с която е бил отхвърлен установителния иск на И. К. С. от[населено място] против П. Г. Ц. и И. П. П. от същия град с правно основание по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, КАТО НЕОБЖАЛВАНО, въззивното решение е влязло в сила.
У К А З В А на касатора И. П. П. и П. Г. Ц. – двамата от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. Б. М. от АК-Плевен, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер общо на 110 лв. /сто и десет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т. по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2