4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
София,26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 283/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №72 от 08.06.2010г. по гр.д. №179/2010 г. на В. апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e заявил, че по „ съществените за изхода на спора” въпроси / непосочени/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нормативната практика на съдилищата по чл.12, чл.20, чл.20а, чл.95 ЗЗД и чл.140 ЗУТ.Посочил е още, че по един от „съществените въпроси” / непосочен/, съдът се е произнесъл в нарушение на нормите на процесуалния закон. Считал още, че „ по един от съществените въпроси”/непосочен/, свързан с „ процедурните правила, по които следвало да се развива процеса” била налице „ празнота в съдебната практика”, като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Касаторът е сочил, че е направил опис на съдебната практика която групирал, съобразно основанията развити в касационната жалба в „нарушение на законови разпоредби”. След което са изложени конкретни доводи за нарушение на чл.12 ЗЗД, чл.20 ЗЗД, чл.20а ЗЗД и чл.95 ЗЗД,за които касаторът е развил накратко съображения във връзка с приложението на нормата и е поставял въпроси свързани, с така изложеното му разбиране за неправилността на съдебния акт.Във връзка с посоченото по чл.140, ал.1 ЗУТ, след няколко цитата / без посочване от кой акт са те/, страната е изброила и номера на решения на ВКС, ВАС, Н. и ВОС. Под заглавие „ практика във връзка с оплакването за произнасяне по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, във връзка с чл.12 от ГПК/ чл.188, ал.1ГПК / отм./, както и чл.225, ал.2 и 3 ГПК” отново са посочени цитати без отбелязване на източника им, като е направен извод, че въззивния съд се произнесъл по „съществен процесуален въпрос”, като е обсъдил правни въпроси които не били в предмета на спор. Този довод е свързан с т.1 на ТРОСГТК №1/09г., като след повторно излагане на развитите вече доводи обобщено е посочен и въпрос, а именно –„ налице ли е искане, респективно отказ от съдействие, както и допустимо ли е изпадналия в забава длъжник да се ползва от собственото си виновно поведение, а така също и допустимо ли е решаващия съд да обоснове решението си на изводи и да мотивира същото, като излезе извън предмета на спор и наведените от страните твърдения.” Изброени са решения на ВАС и ВКС. Лаконично е отбелязано във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК оплакване за това, че производството следвало да бъде разгледано по глава 32 ГПК, а не по общите правила.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. С оглед очертаната дефинитивност на общото основание, не съставлява релевантен въпрос поставеният от страната в обобщение на оплакванията си за неправилност на акта и в този контекст въпрос- „налице ли е искане, респективно отказ от съдействие, както и допустимо ли е изпадналия в забава длъжник да се ползва от собственото си виновно поведение, а така също и допустимо ли е решаващия съд да обоснове решението си на изводи и да мотивира същото, като излезе извън предмета на спор и наведените от страните твърдения”. Нямат такава характеристика и поставените във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда фактически въпроси, като тези – „каква е била волята на страните при сключване на рамковия договор на 21.12.2007г.”, или третираното като въпрос от касатора съждение, че „ неоказването на съдействие следвало да бъде твърдяно и доказано” .
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК/ изведено от това, че касатора е изброявал казуална практика, а не задължителна/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове – арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. В тази връзка ирелевантни към това основание са приложените актове на административните съдилища, тъй като те не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – изрично изброени актовете обективиращи такава практика в т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г.Страната е цитирала и решения на ВКС, които обективират валидно съдебна практика, само по отношение на оплакването за нарушение на чл.140, ал.1 ЗУТ.Доколкото, обаче, приложените и изброени общо решения не са свързани нито с конкретен правен въпрос решен противоречиво в сравняваните актове, а сами по себе си съдържат мотиви по различни искове и са постановени при различна фактическа и правна обстановка, то и същите не могат валидно да обосноват извод за установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Оплакванията на касатора / така квалифицирани и от него/ за нарушаване на законови разпоредби от страна на въззивният съд и подробно развитите доводи за конкретни такива нарушения съставляват оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда, квалифицират се по чл.281 ГПК, поради което нямат относимост към производството по чл.288 ГПК имащо за предмет наличие на предпоставките по чл.290, ал.1, т.1-3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на въпрос, който и по своята същност съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение. Както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която не е посочена от страната/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72 от 08.06.2010г. по гр.д. №179/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: