4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 24.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 716 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7583/23.VІІІ.2010 г. на С. Д. Ш. от С., подадена против определение № 222 на Хасковския ОС, ГК, от 26.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 430/10 г., с което е била оставена без уважение нейната частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 608 на С.ския РС от 10.V.2010 г по ч. гр. дело № 79/2010 г.: за връщане – „на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. чл. 262, ал. 1, и чл. 275, ал. 2 ГПК” – на частна жалба на Ш. против разпореждането на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изп. лист срещу нея в полза на заявителя В. Ат. К. от С. за сума в общ размер на 104 301.76 евро и за 7 130 лв. – разноски по делото.
Единственото оплакване на частната жалбоподателка С. Д. Ш. е за незаконосъобразност на атакуваното определение на Хасковския ОС, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 19 от тарифата за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК. Поради това тя претендира касирането му и даване ход на частната й жалба с вх. № 2217/25.ІІІ.2010 г. против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист.
В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на настоящата й жалба, Ш. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Хасковският ОС се е произнесъл по въпроса „за размера на държавната такса по частна жалба срещу съдебен акт, издаден по заповедно производство, което е частно и по-конкретно дали чл. 19 от Тарифата /за д.т., събирани от съдилищата по ГПК/ се явява специална разпоредба спрямо чл 18 от същата тарифа”. Инвокират се доводи, че въпросът бил от значение не само за точното прилагане на този материален закон, но и за развитието на правото – предвид това, че заповедното производство било нов правен институт, въведен с новия ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба В. Ат. К. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията на Ш. за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Хасковския ОС, настоящата частна жалба на С. Д. Ш. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Прилагането на действащия ГПК, в сила от 1 март 2008 г., в течение на период от близо 3 години, вкл. и на правилата от неговата гл. ХХХVІІ, отнасящи се до заповедното пр-во, има за резултат формиране на трайна съдебна практика по въпроса за размера на дължимата държавна такса, без внасянето на която е недопустимо да започне нарочно уреденото в чл. 419 ГПК частно пр-во по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение. Принципно е изведено, че таксата в размер на 15 лв. (петнадесет лева) по чл. 19 от Тарифата за д.т., които съдилищата събират по ГПК /приета с 38-мо ПМС от 27.ІІ.2008 г./, се дължи единствено в хипотези на обжалване на разпореждане на съответния районен съд, с което поради констатирано наличие на процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на изп. лист не е било разгледано по същество. Процесният случай обаче не е такъв, след като молбата на В. Ат. К. от С. за незабавно изпълнение е била удовлетворена. В заключение, по релевирания от частната касаторка С. Д. Ш. правен въпрос ВКС се е произнесъл с опр. № 540/18.ІХ.2009 г. по ч. т. дело № 277/09 г. на ІІ-ро т.о., а също и с опр. от з.з. на 30.ІХ.2010 г. по ч. т. дело № 600/10 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 222 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 26.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 430/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 716 по описа за 2010 г.