2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
С., 28,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 856 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Е.-Б. против решение от 17.05.2011 г. по в.гр.д. № 408/2011 г. на Бургаски ОС в частта, с която по същество по иска по чл.422 ГПК се приема за установено, че касаторът дължи на ЕТ Д.-Д. Д. – Б. сумите: 10 981.89 лв. възнаграждение за извършени СМР на обект кино Т.-Б., и 2 950 лв. мораторно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата.
Ответникът по касационната жалба ЕТ е подал отговор, че не са налице основанията по чл.281,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По първата група въпроси: Обвързани ли са страните по договор за изработка от уговорения ред по който се възлагат допълнителни СМР за обекта?, При наличие на уговорка, че допълнителните СМР се възлагат по реда на договора, дължи ли възложителя заплащане на допълнително извършени СМР на основание сключения договор? се твърди, че били решавани противоречиво от съдилищата.
На първият въпрос отговорът е еднозначен. Затова, решаващият съд в случая от всички допълнителни СМР е разграничил тези, които са технологично свързани /необходими/ с договорените и последните не могат да бъдат изпълнени без тях. Налице е и двустранно подписан акт обр.19. В този смисъл са и Р723/2.01.2008 по т.д. 433/2007 на І т.о., Р 189/30.06.2008 по т.д. 793/2007 на ІІ т.о., Р 586/3.11.2008 по т.д. 282/2008 на І т.о., което е представено от касатора, Р 90/16.03.2005 по т.д. 448/2004 на І т.о. и др. В случая същественото е наличието на двустранно подписан акт обр.19. В противен случай би било налице изпълнение извън рамките на процесния договор за изработка и тогава би могло да се претендира обезщетение при гестия в интерес на доминуса по чл.61,ал.1 ЗЗД или обезщетение при противопоставяне от страна на доминуса-отговорност по правилата за неоснователно обогатяване-ал.3. По вторият въпрос, така както е поставен и понеже е непълен с оглед на казуса, няма място за противоречиво решаване.
2. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът От кой момент длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД при липса на определен срок за изпълнение в договора?, бил решен в противоречие с ТР 3/96 г. ОСГК.
Твърдяното противоречие не е налице. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД. Началният момент на забавата тече от поканата на кредитора. Цитираното ТР от 1996 г. определя от кога се дължи лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ, и то преди изм.ДВ 100/92 г.
3. На последно място се твърди, че поставените въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, въпреки че не съществувало обективен критерий за това. Но съществува ТР 1/2009 ОСГТК, а касаторът няма доводи по смисъла на т.4.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.05.2011 г. по в.гр.д. № 408/2011 г. на Бургаски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: