4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
С., 05,12, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 1188 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби – първоначална и насрещна, подадени от страните по облигационен спор, разгледан по същество с решение № 1148/6.VІІ.2011 г., постановено от Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, по т. д. № 865/2011 г.
Първоначалната касационната жалба с вх. № 7454/29.ІХ.2011 г. на [фирма]-гр. С. З. е подадена против онази част от въззивното решение, с която e било потвърдено първоинстанционното: досежно отхвърлянето на положителния установителен иск на касатора с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 417, т. 3 ГПК, воден срещу ответното [фирма]-С. – за съществуване на негово вземане в размер на 106 800 евро, претендирано като неустойка, уговорена в документ по чл. 417, т. 3 ГПК /чл. 8, ал. 2 от наемен договор с нотариална заверка на подписите на страните по наемното правоотношение/.
Оплакванията на този касатор са за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част: поради необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на спора, с който искът по чл. 422 ГПК да бъде уважен с признаване съществуването и на вземане в размер на 106 800 /сто и шест хиляди и осемстотин/ евро, съгласно клаузата за неустойка по чл. 8, ал. 2 /във вр. чл. 8, ал. 1, т. 2/ от процесния документ по чл. 417, т. 3 ГПК – наемен договор от 17.ІХ.2008 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК старозагорското [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос „за нищожността на договорената неустойка вследствие накърняване на добрите нрави”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съответно насрещната касационна жалба на [фирма]-С. с вх. № 8919/17.ХІ.2011 г. е срещу онези две части от същото решение на САС, с които са били уважени положителните установителни искове на старозагорското д-во по чл. 422 ГПК за съществуване на негови вземания за неизплатени две наемни вноски в размер общо 16 020 евро, както и за неустойка по чл. 10 от същия наемен договор в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ евро. Оплакванията на този касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в тези негови две части: поради необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната жалба подателят й [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационния контрол също с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две части на решението си САС се е произнесъл по процесуален и по материалноправни въпроси. Първият бил за допустимостта с гласни доказателства да се установява изпълнение на задължението на наемодател за предаване на вещта, когато насрещната /на наемателя/ престация е била за сума, надхвърляща 5 000 лв. месечно. Съответно материалноправните въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, били тези за идентичната правна същност на прекратяването и съответно – на развалянето на даден договор наем, в хипотеза когато страните „не са направили изрична уговорка в този смисъл”, както и дали били тъждествени правните последици от изявлението за разваляне на наемния договор – в съпоставка с изявление за прекратяването му („и обратното”).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на съответните два преклузивни срока – по чл. 283 и по чл. 287, ал. 1 ГПК, и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред САС, както първоначалната касационна жалба на старозагорското [фирма], така и насрещната касационна жалба на ответното по касация [фирма]-С., ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Единственият формулиран от първоначалния касатор материалноправен въпрос /за нищожността на уговорената неустойка вследствие накърняване на добрите нрави/ е бил разрешен в стриктно съответствие със задължителните постановки по т. 3 на тълкувателно решение № 1 от 15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Те са в смисъл, че преценка за нищожност на клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави се извършва „във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора”, както и че нищожна поради такова противоречие с морала ще е онази неустойка, която е била уговорена „извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции”. Съобразена от САС е била както характеристиката на отдадените под наем недвижими имоти – като атрактивни от търговско гледище, така и общоизвестните факти от динамиката на пазара на наемани търговски площи, като обстоятелства, „изключващи невъзможност да бъде намерен друг наемател в рамките на календарна година”, за да се уговаря неустойка в размер на 12 месечни наема и при неплащане дори само на една наемна вноска. В заключение, наличието на такава задължителна практика на ВКС обаче, a priori изключва предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК по първоначалната касационна жалба на [фирма]-гр. С. З. и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на [фирма] -С. ще следва да бъде оставена без разглеждане, а претендираните от страните разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1148 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 6.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 865/2011 г., в частта, с която, като неоснователен, е бил отхвърлен положителният установителен иск на старозагорското [фирма] с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 417, т. 3 ГПК, воден срещу ответното [фирма]-С., с предмет признаването за установено съществуване на негово вземане в размер на 106 800 (сто и шест хиляди и осемстотин) евро, произтичащо от неустойка, уговорена в чл. 8, ал. 2 от наемен договор, сключен помежду им на 17.ІХ.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните по правоотношението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба с вх. № 8919/17.ХІ.2011 г. на [фирма]-С. против частта от решение № 1148/6.VІІ.2011 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено по т. д. № 865/2011 г., с която положителният установителен иск на [фирма]-гр. С. З. с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 417, т. 3 ГПК е бил уважен посредством признаване съществуването на негови вземания за неплатени две наемни вноски по договор от 17.ІХ.2008 г. в размер общо на 16 020 евро и съответно за неустойка, уговорена в чл. 10 от същия наемен договор с нотариална заверка на страните по правоотношението, възлизаща на 35 000 (тридесет и пет хиляди) евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2