5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 26,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №637/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Т. Х., С. Н. Х. и Т. Н. Х., всичките от [населено място] против решение №156 от 28.03.2011г. по т.д.№ 169/11 на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез управителя си Ф. М. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поискали на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК да бъде уважена и разгледана касационната им жалба. Интерпретирали са накратко постановения правен резултат, като са развили разбирането си относно приетото от съда за „ недопустимост на предявения иск”. В тази връзка са посочили, че съдът не е изложил мотиви / с препращане към касационната жалба, в която било указано точно по кои оплаквания няма мотиви/ и са поставили въпроса, определен като „съществен процесуалноправен” – „ За обсъждането на всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, с посочване на конкретни правни изводи на съда относно допустимостта на иска…”.Страната е сочила, че този въпрос бил разрешен в противоречие с т.3 на ППВС №1/53г. относно формата и съдържанието на съдебното решение и определение №296/09г. на ВКС, ІV г.о.Страната е посочила още, че в касационната жалба било развито оплакване относно пълната липса на мотиви, което обосновавало недопустимост на обжалваното решение, тъй като в съдебната практика „ не било дадено разрешение на въпроса за пълната липса на мотиви може ли да обоснове недопустимост на решението или касае неговата неправилност”. Страната е счела, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е формулирала въпрос в тази връзка. Касаторите са посочили още, че в касационната жалба били направили оплакване за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост „ на предявения иск по чл.125, ал.3 ТЗ, поради извършено разпореждане с наследените 25 дружествени дяла, тъй като не са налице доказателства наследниците да са били приети за съдружници”. Това оплакване е окачествено като процесуалноправен въпрос, за който е поддържано че е разрешен в противоречие с определение №166/09г. на ВКС І т.о., определение №464/96 на ВКС, V г.о. и решение №459/04г. на ВКС І т.о. с които било прието, че правото на членство не се наследява. С оглед така изложеното страната е формулирала и въпрос – „ допустим ли е иск по чл.125, ал.3 ТЗ при извършена продажба от наследници на наследствените дялове, без да са приети за съдружници…”Страната е поставила още материалноправни въпроси като – „ действителен ли е договор за продажба на наследствени дялове от наследниците ако наследниците не са били приети за съдружници в дружеството и др.”. Касаторите считат, че тези въпроси за от значение за развитие на правото. В изложението по чл.285, ал.3, т.1 ГПК са развити и доводи относно неправилност на обжалваното решение и относно спора по същество. С допълнителна молба – изложение, подадена извън срока по чл.283 ГПК, страната е развила допълнително доводи относно събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция като следвало да се анализират всички доказателства и в този смисъл била и практиката на ВКС – изброени и разгледани конкретно актове.
Касаторите са навели довод за недопустимост на постановения съдебен акт, обстоятелство, което подлежи на изрично разглеждане, тъй като самостоятелно може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Касаторите, макар и противоречиво са поставили въпроса за недопустимост на акта, поради липса на мотиви. Доводът е основан на фактически неверни твърдения, както и на неправилно интерпретиране на мотивите на възивния съд. За да постанови обжалвания резултат – да остави в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска по чл.125,ал.3 ТЗ, въззивният съд е приел, че по делото е представен договор за продажба на дялове с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищците – сега касатори са продали на другия съдружник в О. получените в наследство от починалия съдружник Н. Х. 25 дяла от дружеството.Изрично е мотивирано, че договора като нотариално заверен е породил действие а извършеното разпореждане с наследствените дялове води до извод, че предявения иск по чл.125ал.1 и ал.3 ТЗ е неоснователен.Тъй като първостепенния съд е разглеждал иска с оглед фактическия състав на нормата на чл.125, ал.3 ГПК и съответно е постановил правния резултат, след извършено прихващане със задължения на наследодателя, то и въззивният съд е приел недопустимост на решението в частта, с която е направено такова прихващане, поради липса на насрещна претенция, с която то може да бъде осъществено и в тази част акта на първостепенния съд е бил обезсилен. Следователно, фактически невярно е твърдението на касаторите, върху което са изградили и доводите си за недопустимост на решението, поради липса на мотиви, че съдът е приел за недопустим иска по чл.125,ал.3 ТЗ.Още повече, че в мотивите си, решаващият състав изрично е посочил, че този иск е неоснователен, извод направен след отчитане на обсъдената транслация на права. С оглед изложеното, не е налице и липса на мотиви, тъй като решението е ясно мотивирано и обосновано като правен извод, върху който не влияят други установени по спора факти. Ето защо, както поставените въпроси във връзка с обсъждане на всички доказателства по спора, така и във връзка с твърденията за необсъждане на наведените във въззивната жалба доводи не могат да бъдат определени като релевантни по смисъла на чл.280, ал.1` ГПК, тъй като нямат връзка с посочените решаващи изводи на съда. Не могат да обосноват приложно поле на касационно обжалване и цитираните ПП№1/53 не само поради липса на поставени релевантни въпроси, но и поради това, че постановлението е постановено при различен процесуален съдопроизводствен ред, определен от отменен процесуален закон.Не съставляват практика цитираните определения, както и решенията на съдилищата, за които не е установено че са влезли в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се приемат за релевантни поставените материалноправни въпроси, свързани с възможността наследниците на отчуждат наследствените си дялове, получени в наследство от съдружник в О., без да бъдат приети за съдружници, то те обосновават единствено общото основание. По отношение на тези въпроси страната се е позовала на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание, предполага, обосноваване от страна на касаторите , че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Въпреки, че въпроса за възмездното отчуждаване на наследствен дял от наследник, който не е съдружник в О. не е застъпен в регламента на чл.129, ал.1 ТЗ и поради това е налице нужда от тълкуване и формално, с оглед разгледаната дефинитивност са изпълнени предпоставките на основанието, решението не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като този въпрос е разрешен и празнотата в уредбата преодоляна с решение №161 от 11 .01.2001г. по т.д. №28/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, с което изрично е прието, че ако дружествения дял се наследи от лице, което не е съдружник в О., то може да го прехвърли на съдружник свободно, а на трето лице – при спазване изискванията за приемане на нов съдружник. Прието е още, че ако наследникът се разпореди с дяловете в полза на лице, което е съдружник в О., то приобретателят увеличава размера на притежаваните дялове независимо от волята на Общото събрание. Макар, че това решение е постановено в хипотеза на осъществена делба на наследствените дялове и поставянето им в дял на съдружници в О. то е налице фактически идентитет на хипотезите, тъй като в разглеждания случай е налице възмездно отчуждаване на наследствените дялове в полза на съдружник, а дефинитивно делбата също се определя като възмездна сделка с характеристика на покупко-продажба.След като въззивният съд е постановил своето решение и е направил своят решаващ извод в съответствие с тази задължителна практика, то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №156 от 28.03.2011г. по т.д.№ 169/11 на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: