3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 25,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №906/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №256 от 02.11.11г. по т.д.844/11г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на „ [фирма] – [населено място] против решение от 16.02.2011г. по гр.д.630/2010г. на Благоевградски окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против настоящия жалбоподател по иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр. 318,ал.1 ТЗ, вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ТЗ за заплащане на сумите – 2656лв.,4296лв. и 1716лв. – съставляващи претендирани продажни цени, както и сумата 2800лв. – обезщетение за забава.При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на І търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е оплакването на касатора за това, че спора, след като не е бил разгледан по реда на гр. ХХХІІ ГПК не е търговски. Законосъобразно, съставът на Върховния касационен съд, І т.о. е извършил преценка за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „ търговско” са изрично регламентирани от нормата на чл.365 ГПК. Следователно, в разглеждания случай вземането по предявените искове, като произтичащо от неизпълнение на договор между търговци,свързан с тяхната дейност, определя делото като търговско.Правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика. Освен това разглежданата норма/ чл.365, ал.1ГПК/,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд, какъвто е и разглеждания случай.Доколкото императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК изключва касационен контрол за търговски дела по искове с цена до 10000лв., а не само за такива, разгледани по реда на глава ХХХІІ ГПК и тъй като по принцип процесуалната норма не подлежи на разширително тълкуване, то и разбирането на жалбоподателя е незаконосъобразно.
Правно необосновано е и развитото от жалбоподателя разбиране за това, че под висящо производство, съобразно пар.25 ПЗР ЗИД ГПК следвало да се разбира такова, по което не било налице влязло в сила решение, а не висящите производства пред ВКС. Висящността на производството, след приключване на спора пред определена инстанция се възобновява само чрез подадена жалба, която има сузпензивен и деволутивен ефект, поради което единствено нейното подаване определя и началния момент на тази висящност пред инстанцията упражняваща инстанционен контрол върху акта, с който е приключило производството пред предходната съдебна инстанция.Липсата на жалба води и до преустановяване висящността на производството чрез влизането на постановеното и необжалвано решение в сила. Ето защо висящността на гражданскоправния спор пред конкретен съд се определя само от сезиращия този съд процесуален акт на страната.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №256 от 02.11.11г. по т.д.844/11г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: