2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
С., 09,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 169/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „С. – О. „ –гр. Р. против определение от 21.09.2011г. по гр.дело №9448/2011 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.285 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поставил е като „ материалноправен и процесуалноправен въпрос” – „ дали съдът може да прекрати производството по делото при положение, че дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба са неясни и се отнасят до съществото на спора, а не до неговата допустимост”. Лаконично е посочено, че при постановяване на обжалваното определение съдът бил разрешил спора в противоречие с две определения на ВКС, които са приложени и с които според страната било прието, че съдът не можел да дава указания, които се отнасяли до основателността на иска. В заключение е поискано от страната ако бъде прието наличие на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, да бъде прието, че е налице и „ т.2 на същата разпоредба”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не е формулирал нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложената дефинитивност следва, че заявения като твърдение въпрос,относно това дали съдът можел да прекратява делото при условие, че дадените указания са неясни или се отнасят до съществото на спора няма характеристика на релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически, изведен е от оплакването на страната за неправилност , а не от мотивите на обжалвания съдебен акт, с които изрично е посочено, че съобразно дадените й указания страната не е очертала предмета на спор- като не е посочила на кой текст от договора се позовава фактически за да претендира гаранцията за качествено изпълнение, тъй като страните с представения договор са договорили различни разплащания на гаранционни суми. Освен това, решаващият състав е посочил, че уточнението не е в съответствие със заявеното в заповедното производство, в което не било дори споменато, че се касае за гаранционни суми. Следователно, не е налице нито неяснота на указанията, нито същите касаят съществото на спора. В тази връзка не е налице и противоречие на приетото от състава с цитираните от касатора определения, които при различна фактическа обстановка са обективирали и различни правни изводи . Още повече, че както е и посочено в определение №276/10 на ВКС, ….исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава иска, както и посочване в какво се състои искането съгл. чл.127 , ал.1 т.4 и 5 ГПК. Именно в съответствие с този извод е и обжалваното определение, подробно мотивирано с оглед липсата на данни свързани с обстоятелствата, на които се позовава ищеца.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 21.09.2011г. по гр.дело №9448/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: