4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 24,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 473 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 722/22.ІІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение № 73 на С. ОС, ГК, ІІІ-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 964/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Костинбродския РС от 12.VІ.2008 г. по гр. дело № 569/08г.: за отхвърляне исковете на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-гр. К., с предмет заплащането на сума в размер на 14 482.80 лв., претендирана на основание сключен помежду им договор за охрана на обект на ответника от 6 юни 2006 г. и подписаните 4 анекса към него, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /12.ІХ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и 185 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на дружеството касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което се претендира касирането му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител, търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение С. ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид допуснатото от решаващия съд „смесване на двата специални закона в мотивите си”, а и защото съдебната практика „по отношение прилагането на чл. 66 ЗЗД и тази по чл. 302 ТЗ, отнасяща се до частичното неизпълнение и грижата на добър търговец е много малко и непълна”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. К. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По същество касае се за едно общо правно основание за допустимост на касационния контрол, което е налице във всички случаи, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В процесната хипотеза обаче, търговецът касатор инвокира едни и същи доводи както в подкрепа на оплакванията си за неправилност на атакуваното въззивно решение на С. ОС, така и при обосноваване на приложно поле на касационното му обжалване, без обаче да е формулирал точно и ясно онзи материалноправен въпрос, по който счита, че въззивната инстанция се е произнесла. Непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се обсъжда соченото допълнително основание за това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за „непълнота на съдебната практика по прилагането на чл. 66 ЗЗД и на чл. 302 ТЗ”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 73 на С. окръжен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 964/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 473 по описа за 2010 г.