2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 24,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 107 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9325 от 27.ХІІ.2011 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против въззивно решение № 563 на Врачанския ОС, ГК, от 25.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 757/2011 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен иск на кредитната институция за признаване за установено по отношение на Д. Хр. Н. от [населено място], област В., че в качеството си на поръчител той й дължи суми по договор за предоставяне на потребителски кредит от 20.VІ.2007 г., за които тя е била снабдена със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК и с изп. лист за суми, както следва: 9 624.19 лв. – главница; 878.56 лв. – договорна лихва за периода от 5.ІІ.2010 г. – 17.ХІ.2010 г.; 122.10 лв. – наказателни лихви за просрочена главница за същия период.
Единственото оплакване на Б. настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 20 и чл. 147, ал. 1 ЗЗД/, тъй като при анализиране волята на страните по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит от 20 юни 2007 г., не била надлежно съобразена клаузата на чл. 17, ал. 4 от същия досежно ангажиране отговорността на поръчител при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Инвокиран е довод, че решаващият извод на въззивната инстанция за преклудирането на тази отговорност в конкретния случай бил неправилен /незаконосъобразен/. Поради това Б. претендира касиране на обжалваното решение на Врачанския ОС, ведно с присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Врачанският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос: „Откога започва да тече преклузивния срок, погасяващ отговорността на поръчителя, в съответствие с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от неплащането на уговорените с договора за кредит две поредни погасителни вноски или след като кредиторът е упражнил правото си да предприеме действия по принудително събиране на вземането?” Така атакуваното въззивно решение се явявало в противоречие с възприетото в цитираните три решения на отделни състави от ТК на ВКС, постановени през 2009 г., в които се приемало, че предсрочната изискуемост не настъпва незабавно- при наличие на предвидените по договор брой неплатени вноски, а едва след като кредиторът е упражнил правото си да предприеме действия по принудителното събиране на вземането, което в конкретния случай било извършено от страна на [фирма] на датата 18.ХІ.2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Хр. Н. от [населено място], област В. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение на Врачанския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Врачанския ОС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да се обсъжда въпрос за евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Атакуваното въззивно решение на Врачанския ОС е било постановено по търговско дело с предмет обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на Б. настоящ касатор срещу физическо лице неин длъжник, имащ качеството на поръчител по договор за потребителски кредит. Тези три иска /за главница, мораторна и наказателни лихви/ са били с правно основание по чл. 422 ГПК, като всеки един от тях е бил с цена под законоустановения минимум от 10 000 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во – във вр. чл. 430 ТЗ договорът за потребителски кредит е сред абсолютните търговски сделки, а според чл. 365 ГПК търговски е всеки спор, образуван по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка /вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от последното/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – София против въззивното решение № 563 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 25.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 757/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 107 по описа за 2012 г.