5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 813 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4302 от 30.V.2011 г. на „Г. [фирма]-София, подадена против решение № 614 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 404/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-15, от 21.V.2010 г. по т.д. № 17/09 г.: за отмяната им, като незаконосъобразни – на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ – на взетите от Общото събрание на акционерите на това д-во, проведено на 20.Х.2008 г., решения по т.т. 1-8 вкл., като в резултат търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати, по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в полза на ищеца [община], Софийска област, в размер на сумата 430 лева, които обаче са били направени за първата инстанция, а не за въззивното производство.
Оплакванията на търговеца касатор са за недопустимост на въззивното решение в частта му за разноските, понеже – в нарушение на чл. 248 ГПК – били присъдени направените в първата инстанция, но също и за неправилност в останалата му част по съществото на спора: като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му обезсилване и съответно – касиране, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на общината-акционер по чл. 74, ал. 1 ТЗ да се отхвърли, наред със съединеният с него под условието на евентуалност иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР, като на ответното по тях д-во настоящ касатор бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Г. [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по един материалноправен и един процесуалноправен въпрос, решавани противоречиво от съдилищата, като същите два въпроса били от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Поддържа се, че по материалноправния въпрос дали следва да се изготвят писмени материали по всички възможни точки от дневния ред и води ли неспазване на задължението по чл. 224 ТЗ до отмяната на всички решения на ОС на акционерите, в това число и на тези, „които не предполагат изготвянето и предоставянето на писмени материали”, обжалваното въззивно решение противоречало на три решения на отделни състави от ТК на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон. Докато по процесуалноправния въпрос: „за доказателствената тежест за спазване задължението по чл. 224, ал. 1 ТЗ”, съставът на САС се е произнесъл в противоречие с други две решения на отделни състави от ТК на ВКС при действието на ГПК /отм./, според които правилното й разпределяне е следвало да стане в тежест на ищеца по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ.
Кметът на ответната по касация [община] ., Софийска област не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Г. [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
1. По оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение в частта му за разноските:
В тази му част атакуваното решение на САС има характера на определение, докато подадената срещу него жалба от софийското акционерно д-во „Г. „И.” е частна, на без да има естеството на касационна.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Както в хода на устните състезания пред първата инстанция, така и в писмените си бележки пред СГС, процесуалният представител на ответната по касация община /ищец/ е поискал присъждане на направените деловодни разноски, но такова произнасяне не е последвало. Същевременно не е било правено искане от страна на [община] баня в срока за обжалване на първоинстанционното решение за допълването му в частта за разноските по реда на чл.248, ал. 1 ГПК. Следователно, с изтичането на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, претенцията на [община] баня по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски, направени за първоинстанционното производство, е била вече преклудирана. Като е присъдил с обжалваното въззивно решение разноски в полза на въззиваемата община „за първата инстанция”, в тази му част САС е постановил недопустим съдебен акт, който ще следва да бъде обезсилен.
2. По допустимостта на касационното обжалване в останалата част от въззивното решение:
В своя отговор по исковата молба от 15.ХІІ.2008 г. търговецът настоящ касатор не е изразявал становище, за кое от общо 8-те атакувани решения, взети на проведеното на 20.Х.с.г. Общо събрание, не би следвало да се отнася изискването на чл. 224, ал. 1 ТЗ за поставяне в разположение на акционерите на „писмени материали, свързани с дневния ред” на това събрание. Следователно такъв въпрос не е бил включен в предмета на делото, а съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда в този процес. При тази констатация ще следва да се преценяват като правно несъстоятелни доводите на касатора за противоречие между атакуваното въззивно решение и цитираната практика на отделни състави от ТК на ВКС при действието на ГПК /отм./, според която „изискването по чл. 224, ал. 1 ТЗ за изготвяне на писмени материали не следва да се абсолютизира по отношение на всички възможни точки от дневния ред на ОС на акционерите”.
Що се отнася до релевирания от касатора процесуалноправен въпрос по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК: за допуснатата от САС „размяна” на доказателствената тежест в процеса, следва да се отбележи, че нарушаването на определени съдопроизводствени правила е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, не и основание за допустимост на касационния контрол.
В заключение, твърдението на търговеца касатор в изложението му към жалбата, че налице била хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се подкрепя с каквито и да било доводи за значението на формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
О Б Е З С И Л В А имащата характера на определение ЧАСТ от решение № 614 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 404/2010 г. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на [община] ., Софийска област са били присъдени разноски в размер на сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ „за първата инстанция”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 15.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 404/2010 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2