3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.457
София,08.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 846/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № VІ-15 от 25.03.2011 г. по гр.д. №2202/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл. 285 ГПК, касаторът под заглавие „ материални въпроси” е очертал предмета на спор, като е развил оплакване за това, че въззивния съд в нарушение на чл.20 ЗЗД не взел предвид съдържанието на чл.6.1 от договора. Лаконично е изложил защитната си теза в тази насока и е направил извод, че съдът бил постановил своето решение в противоречие с изброени и приложени решения на ВКС. Под заглавие „ процесуални въпроси”, страната е направила оплакване за това, че възивният съд е нарушил чл.236, ал.2 ГПК, както и чл.12 ГПК и чл.235 ГПК,. Накратко е развила оплакването и е посочила, че като е допуснал тези нарушение съдът е постановил решението в противоречие с изброени решения на ВС и ВКС, обективиращи както задължителна, така и казуална практика.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие с ППВС№1/53г., ТРОСГК №1/2000г., ТРОСГГК №1/01г. и решение №45/09г. на ВКС, ТК / постановено по реда на чл.290 ГПК/ Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. С цитираната задължителна тълкувателна практика са дадени общи разяснения, свързани с приложимостта на отменени правни норми. С решението на ВКС, ТК е разрешен със задължителна практика въпроса за правната квалификация на иска, което няма никаква относимост към разглеждания случай. Освен това доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с тези разяснения, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и сочената казуална практика на ВС и ВКС в същия смисъл / изброена във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения/, тъй като задължителната практика, обобщава именно казуалната и след като задължителната е без правно значение, то и практиката на тричленните състави на ВС и ВКС по същите въпроси не може да установи предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се обосновава приложно поле на това основание и с изброените решения на ВКС във връзка с оплакванията за неправилно тълкуване на сключения договор между страните от решаващия състав. И по отношение на тези оплаквания не е формулиран конкретен правен въпрос, а и не е разглеждано конкретно противоречие в правните изводи, обективирани от сравняваните актове, които и като фактическа обстановка са неидентични, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.Ответникът по касация е поскал разноски, но не е установил да е направил такива в касационното производство, нито е представил списък по чл.80 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-15 от 25.03.2011 г. по гр.д. №2202/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: