4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 23,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 16 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6188/21.Х.11 г. на турското акционерно д-во „Е. И. Д. Т. А.Ш.” със седалище и адрес на управление в И., подадена против определение № 1415 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 10.Х.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1108/2011 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена/- е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционното определение на Пловдивския ОС от 22.VІІ..2011 г. по гр. дело № 162/2011 г., допускащо обезпечение по бъдещи осъдителни искове на [фирма]-гр. П. срещу настоящия частен жалбоподател посредством спиране изпълнението по изп. дело № 20118250400148 по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, поради което той претендира отменяването му /като неправилно/ и връщане на делото на същия състав на въззивната инстанция: за по-нататъшни процесуални действия по съществото на неговата частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК. Инвокират с доводи, че подаването на оставената без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК е било извършено в хипотезата по чл. 62, ал. 2 ГПК, видно от приложената обратна разписка /известие за доставяне/ с пощенско клеймо от датата 8 август 2011 г.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] – [населено място] писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на въззивната инстанция, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че частният жалбоподател в случая следвало да представи служебна бележка от началника на пощенската инстанция, в която твърди да е подал неразгледаната от въззивния съд своя жалба, понеже единствено по този начин това дл. лице можело да удостовери, че се касае до една и съща пратка, изрично декларирайки, че „пратката с баркод И., съдържаща частна жалба с/у определение от 22.07.2011 г. по т.д. № 549/2011 г., ХІІ с-в, ПОС (декларирано от жалбоподателя), е изпратена на 08.08.2011 г.”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната жалба на турското акционерно д-во „Е. И. Д. Т. А.Ш.”-гр. И. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Видно от отбелязването в текста на приложеното в заверено ксерокопие от адв. А. Г. от софийското адвокатско д-во „Д., Г., К. & В.” известие за доставяне /обратна разписка/, че на датата 08.08.2011 г. е станало подаването на: „частна жалба с/у определение от 22.07.2011 г. по т. д. № 549/2011 г., ХІІ с-в, ПОС”, докато получаването на пратката в този съд, видно от двата печата на съответната пощенска станция в [населено място], е било извършена на дата 11.VІІІ.2011 г.- същата на която оставената без разглеждане частна жалба на турския търговец е била заведена в регистратурата на първостепенния съд по вх. № 18643. Обстоятелството, че подаването на тази частна жалба е станало редовно, в предвидената от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК хипотеза, се потвърждава и от приложената разписка 004284, където е посочено, че това е станало именно на датата „08.08.2011 г., час 17.55:42”. Що се отнася до оспорената от ответното по настоящата частна жалба д-во връзка между горепосочените две пощенски разписки, тя следва пряко от идентичната сигнатура, изписана непосредствено под залепения баркод върху първата: PS 1000 01BLZ7 L и съответно – от повторената надлежно съща буквено-цифрова комбинация в текста на връчената на адв. Г. разписка за получаване на това препоръчано писмо от пощенската станция-изпращач след изходящия й номер. В подкрепа на тази констатация са правилата на чл. 34, ал. 1, предл. 1-во във вр. чл. 3, т. 1 от закона за пощенските услуги.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1415 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 10.Х.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1108/2011 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този въззивен съд: за по-нататъшни процесуални действия по съществото на своевременно подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2