3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 02,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 408 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1531/3.ІІ.2011 г. на едноличния търговец М. М. М. от [населено място], действащ с фирмата „Е. Т.-М. М.”, подадена против въззивното решение № 2 на Старозагорския ОС, ТК, от 2.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 403/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 136 на РС-Стара Загора от 10.ІІ.2010 г. по гр. дело № 5127/09 г.: за признаването за установено по иска на [фирма]-село Г., община [населено място] с правно основание по чл. 422 ГПК, че този ЕТ му дължи сума в размер на 25 000 лв., представляваща част от неизплатена продажна цена на един употребяван автобус по процесната ф/ра № 54/3.ІХ.2007 г., за която д-вото е било снабдено по реда на чл. 410 ГПК със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 924/08 г. по описа на РС-Кърджали. Наред с това с потвърденото от въззивната инстанция решение първостепенният съд е осъдил ЕТ за заплати на ищцовото [фирма] главница в размер на 13 000 лв., представляваща друга част от неизплатената продажна цена на автобуса по цитираната фактура, а също и лихви в размер на 7 692.45 лв. и съответно на 560.94 лв.
Единственото оплакване на ЕТ-касатор М. М. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 327 ТЗ/, поради което той претендира касирането му, инвокирайки доводи, че пред Старозагорският ОС ищцовото д-во не е доказало „реално осъществена доставка” на вещта, посочена в процесната данъчна фактура.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ-касатор М. М. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за доказателственото значение на фактурата като частен свидетелстващ документ по отношение предаването на описаната в нея вещ, а също и по материалноправния въпрос за момента, от който купувачът изпада в забава, когато има посочена в договора за продажба дата на плащане, но без да е било уговорено кога да стане предаване владението на същата вещ. Същите правни въпроси били „от значение за точното прилагане на закона” /не и за развитието на правото/. В приложение към изложението си по жалбата ЕТ-касатор представя Р. № 1064/27.VІ.2003 г. на бившето V-го г.о. на ВКС по гр. дело № 215/03 г., което е в смисъл, че „фактурата не е основание за плащане – основанието е доставката, а фактурата само удостоверява тази факт”.
Ответното по касация [фирма]-с. Г., община [населено място] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на ЕТ М. М. М. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи както положителния установителен иск на [фирма] срещу едноличния търговец настоящ касатор с правно основание по чл. 422 ГПК, но също така и обективно съединените срещу него осъдителни искове на д-вото с предмет непредявена в заповедното пр-во част от главницата на вземането му по процесната фактура № 54/3.ІХ.07 г. и лихви върху нея, въззивният съд е приел в мотивите към атакуваното решение, че издаването на процесната данъчна фактура № 54/3.ІХ.2007 г. е станало на основание сключен между страните по спора писмен договор от същата дата с предмет продажбата на употребяван автобус, в който те са уговорили срок в полза на длъжника-купувач /ЕТ настоящ касатор/, че плащането на цената в размер на 48 000 лв. ще стане 25 дена по-късно: на датата 28 септември с.г., т.е. решаващият съд е могъл да констатира, че в процесния случай страните по сделката са се отклонили от диспозитивното правило на чл. 327, ал. 1 ТЗ, изрично уговаряйки конкретно определен ден като „време на плащане” – различен от предаването на вещта, респ. от настъпване на вещно-транслативния ефект на сделката. Следователно релевираният от ЕТ касатор материалноправен въпрос – за момента, от който в тази хипотеза купувачът изпада в забава, не е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което си твърдение ЕТ касатор не е посочил каквито е да е актове на този съд. Що се отнася до решение № 1064 на състав от бившето V-то г.о. на ВКС по гр. дело № 215/03 г. от 27 юни 2003 г. /за това, че фактурата не е основание за плащане, защото това е самата доставка/, в случая е било прието от въззивния съд, че описаната в тази от 3.ІХ.2007 г. вещ има последваща регистрация в КАК на името на ЕТ и съпругата му, т.е. била е надлежно предадена, но този момент е в случая ирелевантен за времето на плащане. Това на свой ред налага констатация, че произнасянето на Старозагорския ОС по посочения в изложението към жалбата на касатора процесуалноправен въпрос също не е в противоречие с практиката на ВКС.
Досежно релевираната от ЕТ касатор допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: Недопустимо е тя да бъде схващана едностранчиво – като правен въпрос от значение само за точното прилагане на закона /не и за развитието на правото/, тъй като това би довело до отъждествяването й с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК. В такъв смисъл са задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
В заключение, решенията по арбитражни дела /били те вътрешни или международни/, на които ЕТ-касатор се позовава в изложението си към жалбата, не са актове, годни да обосноват наличието на една или друга предпоставка за ангажиране на касационния контрол по отношение атакуваното въззивно решение на държавен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 2.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 403/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д . № 408 по описа за 2011 г.