Определение №676 от 23.10.2012 по търг. дело №1215/1215 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676

С., 23,10,2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1215 /2011 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е.-Х. против решение № 236/14.10.2011 г. по в.гр.д. № 475/2011 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение № 321/12.05.2011 г. по гр.д. № 1740/2010 г. на Хасковски РС в частите, с които касаторът е осъден да заплати на Д.-90 ООД-Х. сумите 14 652 лв. на основание чл.367 и сл. ТЗ по процесните две ф-ри, обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва мърху главницата и разноски, като отхвърля насрещния частичен иск за сумата 20 000 лв. на основание чл.373 ТЗ за липси по време на превоза.
Ответното по касационната жалба ООД е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира адв.възнаграждение 4 000 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос по който съдът се е произнесъл е, че ответника дължи суми по представените ф-ри за извършен превоз. Твърди се, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и са представени две съдебни решения.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираният от касатора въпрос, доколкото е и въпрос, не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС, съобразно приетото в т.2 ТР 1/2009 ОСГТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК е необходимо съдебните решения да са влезли в сила. За представеното решение на САС няма данни да е влязло в сила. С Р № 706/27.07.2005 г. по т.д. 1019/2004 на ІІ т.о. принципно е прието, че отделно от задължението да извърши превоза, превозвача има задължение да опази товара, да го предаде на получателя в състоянието в което го е приел, което е безспорно. Представеното решение касае претенция на застраховател по изплатено застрахователно обезщетение за пълна липса на товара /кражба/ по обявена стойност в експортната фактура. В обжалваното решение фактите са други и съдът е приложил, както последиците на чл.133 ГПК, поради неоспорване в срок на фактурите, така и разпоредбата на чл.182 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 236/14.10.2011 г. по в.гр.д. № 475/2011 г. на Хасковски ОС.
Осъжда В. Е.-Х. да заплати на Д.-90 ООД-Х. сумата 4 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top