3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
С., 17,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 704 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. О. в л.-С. против решение № 438/14.03.2011 г. по т.д. № 338/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 1150/16.03.2010 г.по гр.д. № 2260/2007 г. на СГС, с което е отхвърлен иска по чл.145 ТЗ предявен от касатора срещу Ал. Т. от С. за заплащане на сумата 33 558.21 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът Ал. Т. е подал отговор, че не е налице предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски,
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени две групи въпроси. Материалноправни: за предпоставките за възникване на отговорността по чл.145 ТЗ, както и представлява ли вреда за дружеството данък доначислен в резултат на прилагане на санкционни норми на данъчното законодателство? Процесуалноправни: представляват ли ДРА документи, които са от естество да установят фактически състав на отговорността по чл.145 ТЗ, както и чия е тежестта за доказване при наличие на твърдения за отрицателни факти? Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Част от въпросите не са правни, а фактически, други са риторични или с еднозначен отговор и по тях съществува единство както в правната доктрина, така и в съдебната практика.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактическия състав на чл.145 ТЗ за отговорността на управителя, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Независимо от горното, твърдяното противоречиво решаване не е налице. Безспорно е приетото с представеното Р от 11.05.2005 по т.д. № 510/2004 на І т.о., че и по отношение на управителя е приложимо изискването за полагане на грижата на добър търговец. Но в случая доколко е изпълнено това задължение и е положена такава грижа, е фактически въпрос. За Р на ВнАС няма данни дали е влязло в сила. Р № 1618/6.01.2004 по гр.д. № 2488/2002 на ІІ т.о. касае иск по чл.74 ТЗ, а Р № 111/16.03.2005 г. по гр.д. № 495/2004 на І т.о.-иск по чл.327 ТЗ. Относно чл.127,ал.1 ГПК-отм. виж казаното по-горе за доказателствата.
С обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства, включително и от констатациите в двата ревизионни акта, не се установява наличието на вреда за дружеството в резултат на конкретната дейност на управителя през процесния период.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 438/14.03.2011 г. по т.д. № 338/2010 г. на Софийски АС.
Осъжда А. О. в л.-С. да заплати на А. Г. Т. от С. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: