4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 39/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – Румъния против определение № 15528 от 26.10.2011 г. по ч.гр.дело №9946/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение,инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е заявил, че изискването на чл.280, ал.2 ГПК е налице тъй като въззивния съд се е произнесъл „неправилно”, след като е оставил без уважение подадената от страната частна жалба. Касаторът е поставил множество хипотетични въпроси формулирани като – „ допустимо ли е сключване между две страни на извънсъдебно споразумение в което е предвидено при неизпълнение, на която и да е вноска… цялото вземане на кредитора да става автоматично предсрочно изискуемо… да се поставя в зависимост на допълнителни обстоятелства… , необходимо ли е уведомяване на длъжника, че дължи и следва да заплати всички суми по договора…, може ли да се приеме, че длъжникът е поставен в известност при сключване на договора спогодба, когато е уговорено в него автоматична предсрочна изискуемост на всички задължения … без да е необходимо да бъде уведомен … може ли представените от длъжника банкови бордера да се считат за изходящи от длъжника документи, необходимо ли е да се доказва настъпването на ново обстоятелство, когато в договора е предвидена незабавна и автоматична предсрочна изискуемост …”. В заключение страната е отбелязала, че без да бъдат обсъдени тези въпроси не можело да се постанови правилно определение, след което е заявила наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в каквато връзка е направено оплакване за това, че „ абсолютно формално „ и без да разгледа в „ детайли” частната жалба”, въззивният съд е постановил своето определение. Това оплакване е развито, като е направен извод, че в противоречие със съдебната практика съдът приел, че в заповедното производство изпълнението на задължението трябвало да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ. Изброени са определения на ВКС.По чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната е посочила, че била налице противоречива практика, тъй като при подадени от нея еднакви заявления едното било уважено, а другото не. Като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК отново е заявено наличие на противоречива практика на съдилищата / без да бъде конкретизирана/ и е възпроизведен текста на нормата, при излагане на кратки общи доводи.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставените хипотетични въпроси не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване, тъй като нямат относимост спрямо решаващия извод на съда, който за да обоснове неоснователност на заявлението и потвърди този извод на първостепенния съд е приел, че заявителят не е доказал съобразно изискването на чл.418, ал.3 ГПК неплащането, на която и да е разсрочена вноска, което от своя страна съставлява изискване за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, съобразно установеното с договора между страните, т.е. не е доказал изискуемостта на вземането.Доколкото поставените въпроси нямат връзка с този извод, същите не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дори обаче, да се приеме, че така формулираните въпроси имат относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Определенията по чл.274, ал.3 ГПК, които са приложени и общо изброени от касатора, макар и разглеждали различни фактически обстоятелства и обективирали различни правни изводи, съдържат изрична мотивация относно това, че предсрочната изискуемост на дълга следва да бъде изрично установена като основание за уважаване на заявлението. Т.е. въззивният съд е направил решаващия си извод в съответствие с тях. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като развития довод за различен правен резултат по считани от нея аналогични заявления, не е обвързан единствено с това, че те са сходни като фактическо изложение,но и от доказаните факти, което доказване може да бъде осъществено различно в различните производства и да предпостави и различен правен резултат.Противоречието, обаче, доколкото е заявено с оглед направените от страната оплаквания за неправилност на акта е ирелевантно към основанията по чл.280 ГПК въобще, тъй като правилността на изводите на съда не е предмет на обсъждане в тази фаза на производството. Освен това цитираните актове на първостепенните и окръжни съдилища доколкото за тях няма данни да са влезли в сила не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09т. , поради което са ирелевантни.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15528 от 26.10.2011 г. по ч.гр.дело №9946/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: