4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
С., 17,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 9/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] – [населено място] против определение от 07.06.2011 г. по ч.гр.дело №3198/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е заявил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Изброил е определения на този съд, от които е извел довода, че съдът многократно се е произнасял по въпросите за редовността на извлечението от счетоводните книги на банка като документ по чл.417, т.2 ГПК, както и за минимално изискуемите негови реквизити. Страната е изложила своето разбиране за това, че представения по делото от нея документ съдържа тези реквизити и е редовен. Поддържала е още, че съобразно цитираната практика не се изисквало като задължителен реквизит, извлечението от сметка да съдържа данни за момента, от който длъжникът е изпаднал в забава с повече от 30 дни, след които настъпвала предсрочна изискуемост на целия дълг. Касаторът е направил довод, че такива данни не можело да се съдържат в извлеченията от сметка, а следвало да се извеждат от съда.Наведени са и доводи, че съдилищата решавали проблема с установеност на предсрочната изискуемост на дълга противоречиво, което според касатора било основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се установявало от представените заповеди, заявления и изпълнителни листове/ изброени и приложени/.Страната е заявила наличие и на основание по чл.280, ал., т.3 ГПК, мотивирано с това, че счита за „ полезно и необходимо ВКС да даде отговор на следните въпроси: „ следва ли представено по реда на чл.417, т.2 ГПК извлечение от счетоводните книги на банка, като задължителни реквизити да бъдат посочени данни и относно предсрочната изискуемост на кредита… Следва ли съдът в производство по чл.418 ГПК да търси данни относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита…”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставените въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280 , ал.1 ГПК, въпреки че не са свързани с решаващия извод на съда, а с разбирането на страната по повдигнатия процесуален спор съставляват само един от елементите от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква в кумулативна зависимост, въпросът да е разрешен при една от хипотезите на т.1-3 на текста.
В случая касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Страната е изброила определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, обективиращи практика по въпроса относно необходимото съдържание на банковите извлечения, но само този въпрос не обуславя решаващия извод на съда, поради което и самостоятелно не може да обоснове извод за наличие предпоставките за касационно обжалване на определението. Основният извод, който е направен от решаващия състав е във връзка с това, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на целия банков кредит. За да приеме, такава недоказаност, съдът е посочил, че заявителят не е ангажирал доказателства, че приложената покана за изпълнение до длъжника е връчена на адресата, а пред настоящата инстанция е установено, съобразно представената разписка, че тя и не е била връчена, тъй като обратната разписка се е върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена. Значението на тази покана и нейното валидно връчване на длъжника, съдът е извел от договореното между страните в чл.11, ал.2, т.2 от договора, който я определя като елемент от договорената процедура за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга. Така приетото не само не е в противоречие със сочената практика на ВКС, но изцяло е в съответствие с нея, с оглед това, че ВКС винаги е приемал, че предмет на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане, което съответно следва да бъде установено от заявителя. Следователно, не се обосновава твърдяното противоречие. Не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора кс. копия на заповеди за изпълнение на парично задължение, изпълнителни листове и др. – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. поради което същите са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Не обосновава извод за противоречие и твърдяното, относно това че при еднакви заявления и приложения първостепенните съдилища постановявали различен правен резултат, поради това, че релевантния въпрос, свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит, респективно доказването му е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о., с които изрично е прието, че договорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощията на банката за направи кредита предсрочно изискуем.Следователно, не само е налице практика, но е преодоляна и противоречивата практика по така поставения релевантен въпрос. И след като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, то и не се обосновава основание за допускане на касационно обжалване.Или не е налице с оглед сочената задължителна практика и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.06.2011 г. по ч.гр.дело №3198/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: