3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
С., 02,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 20/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Х. Х. от[населено място] , обл. Б. против определение № 1799 от 03.11.2010 г. по ч.гр.дело №1695/2010 г. на Б. окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на нормата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Посочил е, че счита, че съдът се е произнесъл по „ съществен материалноправен въпрос”, разрешен в противоречие с практиката на ВКС за „ определяне на местно компетентния съд по искове предявени от различни ответници на различно правно основание”.Страната е развила своето разбиране по съществото на процесуалния спор във връзка с приложението на чл.115 ГПК, като е посочила, че в този смисъл били и две определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, с които не е било допуснато касационно обжалване. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дефинитивно този въпрос следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивният съд, обусловил постановения от него правен резултат. Следователно, не съставлява такъв въпрос общо поставения от касатора – за определяне на местно компетентния първостепенен съд, тъй като той само описва, при това правно непрецизно / съобразно формулирането му от страната/, предмета на процесуалния спор. А и не е обоснована конкретна връзка с решаващия извод на въззивният съд, който е приел, че с оглед предявяването на различни искове, срещу различни ответници и на различно правно основание при условията на евентуалност, подсъдността следва да се определи съобразно местоседалището на посочения от ищеца предпочитан ответник. Именно този извод на съда съвпада с безпротиворечивата, константна практика на ВКС, обективирана, освен в посочените от въззивния съд определения, още и в определение №80 от 05.03.2008г. по ч.т.д. 66/2008г. на ВКС, ВКС, ІІ т.о. и определение № 159/14.03.2009г. по ч.т.д. 20/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Тези съдебни актове разглеждат сходна с разглежданата в процесния случай хипотеза, при която съдът е бил сезиран с иск срещу застрахователя и иск срещу деликвента, за обезщетяване на понесени от ищеца вреди, причинени при ПТП, при които местната подсъдност е съобразена с предявения иск по чл.407 ТЗ / отм./, основан на договорно правоотношение, като правопроизводящ факт, при съответна приложимост на разпоредбата на чл.105 ГПК. Чл. 115 ГПК е приложим само към искове насочени срещу прекия причинител на непозволеното увреждане,като този извод произтича пряко от изискването на текста- предявения иск да е за вреди от непозволено увреждане, а не от договор / като пораждащ отговорността юридически факт/, съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя. В тази връзка не е налице соченото основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, което не се обосновава и валидно от касатора, тъй като представените определения, с които не се допуска касационно обжалване не могат да обективират практика- арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/2009.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1799 от 03.11.2010 г. по ч.гр.дело №1695/2010 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: