3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
С., 04,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 757 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4308/30.V.2011 г. на А. /по-нататък А. или А./, подадена против решение № 642 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 121/2010 г. , с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 29 на СГС, ТК, с-в VІ-7, от 28.ХІІ.2009 г. по т. д. № 20/2005 г.: за отхвърляне осъдителния иск на А. с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу холандското „Х. И. И. Б.В.”-гр. Р. за заплащане на сума в размер на 2 530 434 лева като неустойка за неизпълнение задължението на този купувач по чл. 6.1 от договор за приватизационна продажба на 57% от капитала на [фирма]-Б., сключен на 8.ІІ.1999 г., досежно поетия ангажимент по „съхраняване и поддържане на определени количества продукция за осигуряване на военновременния запас на М-во”, ведно със законната лихва върху така претендираната главница, считано от датата на завеждане на делото /31 декември 2004 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на А. касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. Поради това се претендира касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на А. да се уважи в предявените по делото негов размер от 2 530 434 лева, ведно с присъждане на законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на делото, както и на всички направени от ищцовото държавно учреждение разноски по воденето му, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в ТР № 1 от 19.V.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/04 г., а също и в решението от 26.І.2005 г на ІІ-ро т.о. на ВКС, в решение № 818/21.ХІІ.2004 г. по гр.д. № 399/04 г. на І-во г.о. на ВКС и в решение № 213/18.ІV.2000 г. по гр. дело № 1265/99 г. на бившето V-то г.о. на ВКС) по процесуалноправния въпрос „дали при формиране н вътрешното си убеждение съдът е длъжен да обсъжда всички приложени по делото доказателства /чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.)/”.
Ответното по касация „Х. И. И. Б.В.”-Р., Х. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на А.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Следователно е недопустимо релевантният правен въпрос да се отъждествява с което и да е от трите касационни отменителни основания за неправилност на въззивните решения по чл. 281, т. 3 ГПК, а в случая формулираният от А. касатор единствен процесуалноправен въпрос се отнася до правилността на атакуваното от нея решение на САС. Последният, за да отхвърли като недоказан осъдителния иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка, претендирана от А. към ответното холандско търговско д-во с твърдение за неизпълнение на поето от него задължение по чл. 6.1 от сключената на 8.ІІ.1999 г. приватизационна продажба на акции в размер на 57% от капитала на [фирма]-Б., е приел, че неоспорването на претенцията по същество, а също и на събраните по делото доказателства от страна на търговеца ответник не може да се приравни на признание на иска, щом като А. ищец не е ангажирала такива писмени доказателства, които да се ползват с обвързваща материална доказателствена сила досежно обема на задължението, поето от холандското търговско д-во с цитираната по-горе клауза от процесния приватизационен договор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 642 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 121/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 757 по описа за 2011 г.