3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 103/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. Р. Х., лично и като едноличен собственик на капитала на [фирма] – [населено място] / в ликвидация/ против определение №344 от 09.12.2011 г. по ч.т.д. №301/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответниците по частната касационна жалба- А. – Т Р и Р. И. Н. от [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторите след интерпретация на обжалваното определение е формулирал правни въпроси, за които е заявил, че счита за „ съществени”, а именно – „ Единствено търговеца по отношение на когото е извършено вписването, ли може да бъде пасивно легитимирано лице по иск на основание чл.29 ЗТР, допустимо ли е евентуално обективно съединяване на исковете по чл.29 ЗТР, следва ли ищецът да определи правното основание на иска по чл.29 ЗТР”. Страната подробно е изложила своето разбиране относно приложението на разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗТР, направила е извод, че Бургаски апелативен съд се е произнесъл „неправилно по правен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, като отново е възпроизведен първия поставен въпрос. По втория въпрос, касаторите са изложили лаконично своето разрешение, като са го обвързали с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Посочили са още, че ако се приеме, че в процесния случай се касаело за евентуално обективно съединяване на искове, то тогава следвало да се разгледа третия поставен въпрос, разрешен „неправилно” от БАпС. Цитирани са актове на ВКС, които според страната обективирали практика в противоречие с приетото от съда.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приемат за релевантни формулираните от тях въпроси, въпреки, че са хипотетични/ като третия е и правно необоснован/ и необвързани с приетото от въззивния съд, то установено е единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице, обаче основание за такова допускане то следва страната да установи в съотносимост на кумулативност и една от лимитивно изброените в т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК хипотези.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава страната във връзка с първите два поставени въпроси/, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява изложеното разбиране по поставените въпроси, обективиращо защитната й теза, което и по принцип няма относимост към лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Доводите на касатора, обективиращи оплакване за неправилност на обжалваното определение, така определени и от него / като несъгласие с изводите на въззивния съд/ се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, поради което са ирелевантни към настоящето производство. Освен това и поддържаното от страната в изложението й не е било съобразено с изрично приетото от съда във връзка с приложението на чл.29 ЗТР, за който/ в съответствие с посоченото от касаторите/ е прието, че липсва изрично очертаване на кръга пасивно легитимирани лица, но съдът след тази констатация подробно е мотивирал защо посочените от ищеца ответници не могат да отговорят по него- нито А., която е орган, който осъществява тази дейност, нито назначения служебно ликвидатор.Отчетена е и липсата на правен интерес. Или изложеното от страната не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Доколкото съдът е отчел единствено липсата на конкретизация на вида порок на вписването, във връзка с изложеното именно от ищеца след провеждане на производство по отстраняване недостатъците на исковата молба, то и разглежданите от касаторите правни фигури – на евентуално съединение на искове нямат относимост към мотивите на обжалвания съдебен акт, а оттам са и ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед така депозираното изложение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №344 от 09.12.2011 г. по ч.гр.дело №301/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: