4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………..……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 79 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16467/8.ХІІ.2011 г. на И. М. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното решение № 24 на Старозагорския ОС, ТК, от 21.Х.2011 г., постановено по т. д. № 448/2011 г., с което той е бил осъден да заплати на [фирма] – София сума в размер на 5 293.20 лв. – като незаплатена цена на доставените му от д-вото седем климатика, от които 2 бр. D. 25НR-9 и 5 бр. D. 35НR-12, според посочването им в стокова разписка № 329 от 19.ХІ.2008 г., ведно с мораторна лихва за периода от тази датата и до подаването на исковата молба /15.ХІІ.2009 г./ в размер на 500 лв. и ведно със законната лихва върху същата главница от завеждането на исковете и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на касатора И. И. е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите на д-вото за главница и лихви да бъдат отхвърлени: като неоснователни и недоказани.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „казусът” бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а обжалваното въззивно решение било „произнесено както в противоречие с практиката на ВКС, така и при наличие на противоречие в практиката на другите съдилища”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София, писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на И. М. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела.
Атакуваното от И. въззивно решение е постановено по търговско дело, от състав на търговската колегия на Старозагорския ОС. За да уважи обективно кумулативно съединените осъдителни искове на търговското д-во срещу настоящия касатор въззивната инстанция е приела в мотивите си, че между страните по това дело не е било спорно, че те са били в трайни „търговски” взаимоотношения, по силата на които ответникът И. е получавал стока от складови бази на ищеца /търговеца/, която е продавал на трети лица и след това е заплащал – макар и нередовно /несвоевременно/. Освен това за обезпечаване на задълженията си към д-вото настоящият касатор бил издал валиден /подписан лично от него/ запис на заповед от датата 19.ХІ.2008 г. за сума в размер на 6 685 лв., платима на определен срок след предявяването на ценната книга. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ТЗ, така както и според чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро от същия закон, процесните сделки са имали характера на абсолютни търговски сделки /арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ/. Същевременно разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, „действителността, изпълнението или неизпълнението й” или за нейното прекратяване и съответно последиците от това, се стига до образуване търговски спор /дело/. В процесния случай цената на всеки от исковете: за главница в размер на сумата 5 293.20 лв. и за мораторна лихва върху нея в размер на 500 лв. – за периода от 19.ХІ.2009 г. и до датата на подаване на исковата молба /15.ХІІ.2009 г./, е била под законоустановения минимум от 10 000 лв. за такава категория дела. Ето защо, независимо от погрешното посочване на въззивната инстанция, че решението й подлежало на обжалване пред ВКС „при наличието на касационните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК”, атакуваното от И. М. И. представлява влязъл в сила съдебен акт, който /по арг. от текста на чл. 296, т. 1 ГПК/ не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 16 467 от 8.ХІІ.2011 г. на И. М. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], подадена против въззивното решение № 24 на Старозагорския ОС, ТК, от 21.Х.2011 г., постановено по т. д. № 448/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 254 по описа за 2011 г.