2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..351
София, 08.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 295/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на К. Б. Г. и С. А. К. и двете от [населено място] против разпореждане от 10.02.2012г. по ч. гр.д. №7151/11г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното разпореждане, състав при СГС е върнал подадената от К. Б. Г. и С. А. К. частна касационна жалба срещу определение №12342/22.08.2011г. по ч. гр.д. 7151/11г. на СГС. За да постанови този резултат, въззивният състав е констатирал, че не е била отстранена констатираната нередовност на частната жалба – не е удостоверено внасянето на изискуемата държавна такса.
Частната жалба е основателна.
Жалбоподателите са направили оплакване за това, че въззивният съд не е съобразил постановеното от СГС определение №3646/11.09.2011г., с което след отмяна на постановения отказ на първостепенния съд по чл.83, ал.2 ГПК, по същество искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по исковата молба на двете ищци е било уважено.Страната, при обжалване определението на СГС от 22.08.2011г., в резултат на съобщението за разпореждане на съда за дължимостта на държавна такса, е подала молба /на 27.10.2011г./, с която е поискала удължаване на срока за внасянето й, с оглед затрудненото й материално положение. Въззивният съд не е отчел и тази молба, която е следвало да бъде конкретизирана, с оглед освобождаване на страната от внасяне на такси в производството. Този извод се налага, от това, че ищците/ сега жалбоподатели/ са отправили валидно искане по чл.83, ал.2 ГПК, въпреки въвеждането му некоректно процесуално, чрез ограничаване на петитума до таксата за завеждане на иска. Обсъжданата норма регламентира при основателност на молбата, с оглед наличие на лимитивно изброените критерии, освобождаване от заплащане на такси за цялото съдебно производство, поради което макар, че съдът е възпроизвел в диспозитива си направеното искане на страната и в тази връзка указал конкретна държавна такса, то следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, той е освободил ищците от заплащане на такси за цялото съдебно производство. Този акт не е бил отменен, а и няма данни за промяна в тяхното имотно състояние. Като не е съобразил изложеното, съставът на Софийски градски съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба вх. № 81029/15.09.2011г. подадена от К. Б. Г. и С. А. К..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.02.2012г. по ч. гр.д. №7151/11г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба вх. № 81029/15.09.2011г. подадена от К. Б. Г. и С. А. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: