3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
София, 20,01,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 23 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. София Е.-София против определение от 2.11.2010 г. по ч.гр.д. № 10763/2010 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 25.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6114/2010 г. на СРС, с което се обезсилва издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. Т. З., тъй като не е възможно влизането й в сила, и се прекратява производството по делото.
С обжалваното определение прието, че след като в заявлението, респективно в издадената заповед за изпълнение, е погрешно посочено презимето на длъжника, тази нередовност на заявлението, относно индивидуализацията на длъжника, не може да се отстрани, тъй като съгласно чл.411,ал.2 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410,ал.2 ГПК и по основателността на искането.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са тълкували разпоредбата на чл.410 ГПК във вр. с чл.127,ал.1,т.4 и 5 ГПК, както и че няма съдебна практика, поради което била налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
На касационно обжалване подлежат само въззивните актове, но не и първоинстанционните. Освен това, касаторът посочва разпоредбата на чл.410,ал.2 във вр. с чл.127,ал.1,точки 4 и 5 ГПК, докато в случая има отношение само точка 2.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение /определение/, изключва този акт от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /определение/-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
ВКС-І т.о. вече се е произнесъл с опр. по ч.т.д. № 224/2010 г., че правилата на общия исков процес се прилагат за заповедното производство само при наличието на изрична препращаща разпоредба на процесуалния закон. Например правилото на чл.410,ал.2 ГПК. Липсва обща норма, която да предвижда препращане към исковия процес или към общите правила за неуредените случаи на заповедното производство. Обжалваемостта на заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл.413,ал.1 ГПК регламентира инстанционния контрол, но не следва да се счита за аргумент в подкрепа на тезата, че съдът разполага с правото да допълва или поправя издадения съдебен акт.
Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК в които се включват доводите за неправилност на частния жалбоподател, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение от 2.11.2010 г. по ч.гр.д. № 10763/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: