2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
София, 19.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 814 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. от София против решение от 7.04.2011 г. по гр.д. № 10510/2010 г. на СГС, с което по същество се признава за установено по предявения от Кр. К. от София срещу касатора иск по чл.415,ал.1 ГПК, че касатора дължи на К. сумата 16 000 лв. по запис на заповед от 16.01.2009 г., като са присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Редовният ЗЗ е ли надлежно и достатъчно доказателство за наличие на облигационно заемно-каузално отношение?, 2.Наличието на редовен ЗЗ освобождава ли кредиторът от задължението да установи съществуването на каузално правоотношение, свързано с договор за заем?, 3. По чл.415,ал.1 ГПК допустимо ли е съдът да се произнесе по петитум сочещ на осъдителен иск?. Твърди се, че са налице всички основания за допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По третият въпрос СРС се е произнесъл с определение по чл.140 ГПК от 1.12.2009 г., че доколкото искът е предявен преди изм. на чл.415 ГПК-ДВ 42/2009, съдът намира, че е сезиран с установителен иск.
Първите два въпроса могат да бъдат обединение и разгледани общо.
Отговорът на тези въпроси се съдържа в задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, което изключва приложното поле по т.2 и 3.
С решения № 149/5.11.2010 по т.д. 49/2010 на І т.о., №108/22.07.2011 по т.д. 813/2010 на ІІ т.о., № 143/12.04.2011 по т.д. 634/2009 ТК, № 159/15.12.2011 по т.д. № 1048/2010 на І т.о., № 5/2.02.2012 по т.д. 75/2011 на І т.о. и др. е прието следното: Предмет на доказване по установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. със задължение по ЗЗ следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. Осъществяваната от съда проверка на вземането, предмет на процесния ЗЗ, следва да бъде ограничена едниствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични възражения. Когато възражението по чл.414 ГПК е бланкетно, а и в рамките на исковото производство се посочва единствено, че липсва каузалност на сделката, тогава за да се уважи иска е достатъчно, че менителничния ефект е редовен от външна страна, тъй като наличието на каузална сделка не е предпоставка за сключване на абстрактна такава.
В случая, страните не твърдят /и не установяват/ наличие на каузално правоотношение между тях. Ответникът по иска-издател по процесния ЗЗ не е въвел абсолютни менителнични възражения. Освен това, менителничният ефект е валиден-редовен от външна страна и затова решаващия съд е уважил иска.
Следователно, не се констатира отклонение от задължителната практика на ВКС по посочените въпроси, което обуславя извод за липсата на предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 7.04.2011 г. по гр.д. № 10510/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: