6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С., 17,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 406 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8052 от 1.VІ.2012 г. на [фирма] със седалище в същия град, подадена против въззивното определение № ІІІ-1279 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в, от 17.V.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 930/2012 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу определение № 2904 на Бургаския РС, ГК, 1-и с-в, от 2.ІV.2012 г. по гр. дело № 2797/2012 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство поради недопустимост на предявения от търговеца настоящ частен касатор осъдителен иск за сума в размер на 13 340.33 лв. срещу ответното [фирма]-Б..
Оплакванията на д-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, както и отменяване на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение по чл. 130 ГПК и връщате на делото на същия състав на Бургаския районен съд – за по-нататъшни процесуални действия по съществото на предявения осъдителен иск срещу ответното [фирма]-Б..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Бургаският ОС се е произнесъл по решавания противоречиво от съдилищата процесуалноправен въпрос: дали преценката за допустимост на иска, основана на процесуална легитимация, може да са прави „преди точното изясняване на вида на търсената защита /правното основание на иска/, както и не следва ли исковата молба да се остави без движение – със съответните указания за конкретизиране на претенцията”. В тази връзка е цитирано и приложено определение № 212/5.ІV.2011 г. на Добричкия ОС по ч. гр. дело № 207/2011 г. /по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Отделно от това се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, били следните три процесуалноправни въпроса, предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение:
1/За наличието на материалноправни и процесуалноправни пречки за едно лице да потърси обезвреда „за несъмнено нанесените на собствеността му преки имуществени вреди от трето лице, при положение че интервенцията по отношение на имуществото е извършена преди придобиването му от ищеца и че въпросните вреди /произхождащи преобладаващо от скрити работи/ са установени в по-късен момент, когато е станало придобиването на собствеността в/у това имущество”;
2/ За правната квалификация на исковата претенция /по чл. 55 или по чл. 59 ЗЗД/, когато в обстоятелствената част на исковата молба се съдържа твърдението на подателя й, че „обедняването е изцяло за негова сметка и той е този, който следва да направи съответните разходи по привеждане на лекия автомобил в състояние, годно и безопасно за ползване”;
3/ Как следва потърпевшия да защити правата и законните си интереси, правото си на собственост и да получи съответна обезвреда за нанесените щети.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския ОС, частната касационна жалба на [фирма], със седалище в същия град, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви-така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не е навел конкретни доводи в нито един от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационното обжалване, като вместо това свързва значимостта на формулираните в изложението към жалбата си правни въпроси „с оглед динамиката на взаимоотношенията между търговците, особено в условията на настоящата икономическа ситуация в страната”. Но при констатацията, че никъде в съдържанието на исковата молба с вх. № 13621/29.ІІІ.2012 г. по описа на Бургаския районен съд, не са били употребени понятия като „скрити работи” или „дружество изпълнител по договор за изработка, страна по който е праводателя” (на ищеца, сега частен касатор – бел. на ВКС), меродавна е трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 194 и чл. 195 от същия закон, респ. по чл. 104 и сл. от закона за защита на потребителите.
В заключение, при липсата на данни приложеното към изложението на търговеца частен касатор определение № 212 на Добричкия ОС, ГК, от 5.І.2011 г., постановено по гр. д. № 207/2011 г., да е влязъл в сила съдебен акт и при съобразяване постановките по т. 3 на цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, неговото обсъждане е безпредметно и налага констатацията, че приложно поле на касационния контрол не е налице и в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № ІІІ-1279 на Бургаския окръжен съд, ГК, 3-и с-в, от 17.V.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 930/2012 г., КАКТО И потвърденото с него прекратително определение /с характер на разпореждане по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба/ № 2904 на Бургаския РС, ГК, 1-и с-в, от 2.ІV2012 г. по гр. дело № 2797/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2